Няма нищо по-приятно от двучасова разходка сред природата с приятна компания след тежък работен ден. Дори в началото на седмицата, когато тежката офисна битка тепърва предстои. Вървиш сред зеленината, вдишваш прекрасния чист въздух отделен от боровите иглички, дори успяваш да усетиш аромата на акация и горски гъби. Въпреки че такива де факто липсват и никъде не ги срещаш по пътя си, уморените сетива фантазират. Приказно е! Планинската пътека примамващо се вие сред надвисналите дървета, които са направили тунел, под който със сведена глава да преминеш към светлината в края му.
С любопитство се спираш пред табелките, с които родолюбец е маркирал пътя към върха. Има толкова много смисъл не само в текста, който е изписал върху тях, но и още повече в самото му начинание. Оценяваш труда на човека, който гарантирано е успял да предизвика в теб положителна емоция. Дори усещаш с всяка следваща крачка неговото присъствие, докато се оглеждаш за още такива приятни изненади по неравния планински път.
Пътят на доброто е това! Разбираш го още в началото на прехода, когато краката ти изведнъж сменят асфалта с планинския хумус – по-мек, по-прохладен, по-жив.
Няма лоши деца. Има лош пример. Кой ще го обори!
Истините те посрещат зад завоите. Гледките изникват измежду дърветата, истински празник за уморените очи!
Осъзнаваш колко близо си до този рай всеки ден, и всъщност колко далеч в забързания делник. Иска ти се всеки ден да се катериш до върха. Връх еднакво покорим и недосегаем.
Безмълвен си. 
След приказния разказ за приказните гледки, приказката свърши. Приказката ти зашлеви шамар, който те накара да се събудиш. Въпреки родолюбеца. Заради родомразеца. Българийо, родино мила, какви българи си ти родила!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
