Трънско е едно от „златните” места на България не само заради „златната” си природа, но и заради златните залежи. Оказва се, че тука не е трудно сам да си уловиш самородно злато. В това ни убеди директорът на Общинския исторически музей Кирил Марков, с когото „завардихме” водите на река Ерма край село Велиново.
Кирил Марков, директор на Общинския исторически музей в Трън
Подобно начинание е сред атракциите на така наречения селски или екотуризъм в много страни на Западна Европа. Предлага се на летовниците като начин хем да си отдъхнат от стреса на големия град, хем да хванат някоя златна прашинка. Разбира се, от нея няма да се получи нито пръстен, нито колие, но пък би могла да бъде скъп спомен за неповторими преживявания.
„Въоръжени” с кирка, лопата, леген, сито и други такъми, ние спираме край един от бентовете на Ерма. Мястото е нарочно подбрано. Не трябва да има ситни пясъци, защото златото потъва в тях. Оттам идва и приказката, че златото се крие и затова, когато го изпуснеш, е трудно да го намериш. За нашата цел – проба на разсип, са подходящи вътрешната страна на завоите, големите камъни, бентове и цепнатини, които са неговата естествена спирачка.
Докато разтоварваме и подреждаме инструментите, се връщаме назад в миналото. Историкът Кирил Марков споделя, че златодобивът е един от най-старите занаяти, познати на човечеството. Още в най-дълбока древност хората забелязали блестящия метал в реката, а после установили, че той може да се формова. Така добивът на ценния метал и неговата обработка се превръщат в основен поминък и по трънските места. Вировете на реките били пълни с хора – предимно възрастни, а децата се занимавали с добитъка. Преди години при археологически проучвания е открит некрополът на древните рудари. Край мъртъвците били намерени парчета руда пирит, а по-богатите жени били със златни украшения. Сега намерените предмети са част от експонатите на пернишкия исторически музей. А трънският фолклор е запазил песен от Второто българско царство, записана от Иван Ерулски в неговата книга „Златодобивът в трънско” от 1995 година. Текстът е за Стояна, златаря на цар Асена:
„Отдоле иде млад Стоян с девет млади другари, отиват злато да плевят на река Ерма при Земун.”
На трънски „да плевиш злато”, означава да търсиш злато. От по-ново време предание разказва, че по турско робство неврокопски златари са открили златно парче около 300 грама. А само преди няколко години медиите разпространиха информация, че трънско лежи върху 600 тона злато. Е, това последното, е малко преувеличено, казва през смях Кирил Марков.
Докато разказва за миналото, той пълни с лопата едро сито, с което после пресява чакъла. Дребното се събира в една кофа, а едрите камъни се изхвърлят. Работата е трудоемка, а ние гледаме с недоверие. Вече сме разбрали, че кюлче няма да изпадне и се чудим какво ще е това злато насред тинята. Даже сме скептични и към твърдението, че един човек, ако работи неуморно, може да си изкара надница от 40 до 60 лева на ден. Днес обаче такива ентусиасти няма. „Плевят” злато само за удоволствие от почивката, заради емоцията и авантюристичния дух.
А съвсем до скоро добивът на злато си е бил в промишлени размери. Мина Злата днес е с взривени входове, за да не личи къде са били. Преди 9 септември 1944 година обаче тука са работили 80 миньори, а след това цифрата на трудещите се нараснала многократно. Нашият гид също изкарал три месеца от трудовия си стаж в „Редки метали” през 1989 година. Скоро след това започнали съкращения и предприятието било закрито. Миньорите обаче се натъкнали на няколко галерии, правени от римския и античния период. Техните били ниски – около метър и най-вероятно са копаели на колене. Но най-интересният факт е, че тези галерии вървят точно по жилата. Освен злато, там древните са вадили и сребро. При добива на злато са използвали остаряла технология с помощта на специални камъни. По-късно в обработката навлизат живакът, цианидният и химическият начин. По официална информация от Мина Злата през годините са били извлечени около 30 тона от ценния метал. Основната жила там вече е изчерпана. Но са останали странични жили, а и всички реки наоколо са златоносни.
Сега вече Кирил Марков хваща нещо като леген, специално доставен му от Америка. Сипва част от ситния пясък в него и го потопява във водата. Струята отнася леките песъчинки, а в „легена” остават по-тежкият пясък и дребните камъчета. Надяваме се там някъде сред тях да е и нашият „улов”. Така пречистен, пясъкът се сипва в друга кофа. После цялото количество минава през така нареченият концентратор.
Но засега все още сме на реката, потопени в миналото и днешните археологически разработки. При една от тях са открити 400 римски монети, при друга – златни совели. На друго място се натъкнали на 50-тина монети. Геолози пък установили, че най-големият къс самородно злато, открит в трънско, е намерен край село Глоговица и тежи 28 грама. Рекордът държи Чирпан – четири килограма и половина. Наскоро от частна фирма опитали да подновят промишлените разработки за добив на злато, но се отказали. Може и по-добре да е, тъй като щяха да съсипят чистата природа, смятат местните хора. Те още си спомнят как преди години при използването на цианидния начин от Мина Злата отровили реката. Част от животните в село Велиново тогава били отровени.
Най-после пускаме пречистения пясък на концентратора. Време е да разберем дали сме успели да хванем нещо. Не случайно местните му казват „лов на злато”. Тръпката е като на пусия. Докато тъпчем на едно място в очакване, разглеждаме старите копанки. Днес те са заменени от вносни легени и имат само историческа стойност. След дълго промиване на пясъка Кирил Марков успява да открие четири почти незабележими прашинки. Прашинка, прашинка, ама златинка!
А златото се използва в голяма част от съвременните производства. Като започнеш от изработката на чипове и фолио, та до филтриращите стъкла на астронавтите. За бижутерията да не говорим. А туризмът, може би той е в бъдещето на Трън?
сн. Костадин Филипов за delo.bg
Още любопитни теми от автора в delo.bg Илияна Иванова може да откриете и в списание Life@CITY.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
