Елена Такева: Индия очарова, вълнува и смущава

0

Елена Такева е заклета пътешественичка от най-ранна възраст. За първи път е пътувала извън България с баща си на 14-годишна възраст. Двамата обиколили Германия, Унгария и Чехия. Именно баща ѝ е човекът, който я е запалил по манията да пътува. На среща на съучениците след около 20 години, класната на Елена ги изненадала като донесла запазени стари контролни по български език от пети клас. Темата е била „Какъв искам да стана!” В работата си Елена била написала моряк, защото искала да обиколи света. 

Голямата любов на Елена е била Италия до момента, в който ненадейно посетила Индия –

пъстроцветната, омагьосващата Индия! 

Индия

Индия е лакмус за хората, твърди тя – или я харесваш или не, но никога не оставаш безразличен към нея. 

След първото си пътуване Елена пожелала отново да се върне в азиатската държава! Толкова силно го искала, че в рамките на 4 месеца успяла да замине повторно.

„Пропътувах емблематичния Златен триъгълник (Делхи, Агра и Джайпур) извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона означава всеки ден температурата да е 42° и нагоре, особено в Делхи и щата Раджастан (половината, от който е зает от пустинята Тар). Но пък именно тук се намира синият град Джодпур – наречен така заради боядисаните си в синьо къщи (на снимката горе). Тук е и розовият Джайпур със забележителния Дворец на ветровете или Хава Махал, от чиито малки прозорчета конкубините на махараджата са наблюдавили скрито улицата на града. Видях и белия Удайпур – градът на езерата, който е и най-романтичният град на Индия. Посетих златния Джайсалмер, както и жълтата перла на Раджастан. Градът е наречен така заради златистия пясъчник, от който е построен градът, разположен насред пустинята Тар, на пътя на керваните, на 80 км от границата с Пакистан.“

Индия

В края на април, в една ранна утрин Елена кацнала на летището в Делхи. Небесният купол над столичния град се отворил пред очите ѝ. В четири сутринта по улиците имало всякакви хора – прибиращи се от работа, отиващи на работа, бездомници. Имало и такива, които спели по пейките или под палмите, момчета, играещи някакви си техни игри почти между две улични платна… 

Индия

Делхи има специфичен аромат, който се разпознава още с първата крачка извън вратите на летището. 

В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради което отсечката Делхи – Джайпур Елена пропътувала за 5 часа. В тази държава не съществуват правила при шофиране. Някои отсечки пътните платна са еднолентови, шумът е невъобразим, а звукът на клаксоните се чува надалеч. 

„Покрай основните пътища в града няма тротоари, а в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит – една безразлично преживяща свещена крава. И на това място изпих чаша сок от захарна тръстика, приготвена като стеблата се изстискват с ръчно въртяща се преса.“

Докато пътували по необятната Индия, най-голямата атракция били Елена и двете ѝ приятелки – и трите руси, а едната (Елена) и много светла. Разглеждайки фортове и гробниците, винаги се е намирал някой, който да ги помоли да се снимат, да им даде да подържат бебето им, за късмет. 

Индия

Индия е страната, в която почти няма разводи – едва 2%,

което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено. 

„Колкото и да си въобразявах, че е мит – браковете се уреждат и доста често младоженците не се познават до месец-два преди сватбата. Дори веднъж запознали се, те не си разменят телефони и не се срещат насаме. През август тази година, мой колега, от кастата на брамините, се ожени и за мен бе непонятно, че в началото на юли все още не познаваше бъдещата си съпруга. Питайки го дали не иска избора да бъде негов, защото това ще е жената, с която ще живее цял живот, той ми отвърна, че абсолютно съзнателно го е оставил в ръцете на родителите си и им има пълно доверие.“

По улиците никъде няма да видите двойки момчета и момичета хванати за ръцете. Сексът в Индия е табу! Но пък спокойно се разхождат две момчета прегърнати през кръста или хванати за ръка…

Индия

Елена останала изумена от занаятчийските умения на индийците. Особено от инкрустирането със скъпоценни камъни – лапис, лазурит, малахит, седеф върхуи мраморни плоскости. Тези красоти се използват за плотове на маси или облицовки. Впечатлили я рисуването върху коприна, мекотата на изтъканите кашмирени или от пашмина шалове. Очаровали я бързината, с която фино рисуват по тяло с къна (хена), Тадж Махал и надписите на урду, които са вклинени в белия мрамор, безбройните статуи издялани от сандалово дърво.

Индия

„Нощем, под светлината на луната, когато горещината е утихнала, в градините мирише на жасмин и франджипани. Някак естествено е да украсиш ръката си с гривна от жасмин, за да ухае около теб или да си закичиш клонка в косата. Виждала съм бързащи индийки как спират, откъсват клонче, слагат го в косите си и продължават. Красота!“

Индия е наистина огромна страна с население от около милиард и 300 милиона. В тази страна съжителстват 3 раси, 7 религии, говори се на 325 различни езика – 15 официални и стотици диалекти.

Индия

Елена посетила в края на август няколко забележителни места в Индия, нетипични за обикновения турист. Това са Хайдерабад  – столицата на щата Телангана, градът е дом на Ramoji Film City, разположен на 2000 акра земя!

ИндияВ Хайдерабад се намира Чарминар – открита като джамия първоначално, а после превърната в паметник на културата. Името й означава „Четири минарета”, като от върха й се разкрива гледка към пазара за гривни (на снимката). Град Бидар – разположен в североизточната част на южния щат Карнатака, където се намира Фортът на Бидар, както и различни ислямски гробници от времето на Бахманидите. На това място има джамия на 850 години, абсолютно запазена, не само като постройка, но с древни стенописи, изпъстрени с цитати на урду от Корана. Гулбарга и едноименният форт, пещерите Елора, край Аурангабад, построени вертикално (на снимките долу). В тях има три комплекса, съответно посветени на на трите религии – хиндуизъм, будизъм и джайнизъм.

„Присъствах и на церемония в Златния храм на Сай Баба в Ширди. Уникално преживяване! От момента, в който таксито ме остави на някаква улица близо до храма, а аз трябваше да събуя сандалите си. Сложих ги в плик, с надписано име на хинди и поех боса до самия храм. Бях сред хиляди други босоноги хора и бездомни кучета, които се промъкваха помежду ни. На самата церемония, докато всички пееха песни в чест на Сай Баба, аз изпях многократно „Отче наш”. Да пееш молитви в този храм ми се видя най-естественото нещо.“

Да, Индия очарова, вълнува и смущава и трябва да се посети поне веднъж в живота!

Коментирай с Facebook

коментара

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg