На 90 кв. км. площ се разпростира един от най-забележителните природни феномени в света – Белоградчишките скали. Те са част от 100-те национални туристически обекта и кандидатстваха за световната природна селекция 10-те нови чудеса на света.
Белоградчишките скали се състоят от три скални групи – Збеговска, Централна и Фалковска. Около града могат да бъдат разгледани скалните образувания Конникът, Мадоната, Монасите, Лъвът, Ученичката, Мечката, Адам и Ева, Замъкът и др.
Смята се, че преди около 230 млн. години в края на палеозоя в района са се наслоили песъчливо-маргелни скали, които на един по-късен етап били залети от море. Именно на неговото дъно се отлагали глина, чакъл и пясък. След дълъг процес те са били свързани от пясъчно-глинена спойка и са се получили пясъчници и конгломерати. Заради железните хридроксиди и оксиди цветът на скалите е червеникав.
Комплексът Белоградчишките скали се е нагънал в резултат на Младоалпийския тектонски цикъл и се е показа на сушата.
Районът на днешния град Белоградчик е останал в самия център на една огромна пукнатина. Ветровете, водата и колебанията на температурните варовици от тези части са се разрушили. По този начин са се разкрили силно напуканите конгломерати.
Бодра смяна – новите български забележителности
Скулптурните форми на хора, животни, птици и митични същества, които виждаме днес да се извисяват на над 200 метра, природата е оформила през милионите години. Над 100 пещери са се образували във варовика и пясъчника.
На входа на скалните образувания е издигната и Белоградчишката крепост. Тя е била построена през III век от римляните. След това се използвала и от българите, а по-късно и от османлиите по време на Османската империя.
В района на Белоградчишките скали има и редица забележителности. Строго забранено е катеренето по причудливите форми, както и замърсяването в целия район.
Само на 20 км се намира една от най-красивите и големи пещери в България – Магурата. Нощното небе пък може да бъде видяно през три телескопа. Те са разположени само на 100 км от Белоградчишката крепост в Астрономическата обсерватория, собственост на Института по астрономия към БАН.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
