Ник Левентис е вдъхновяващ и много земен човек – той е с кипърски корени, роден е и е израснал в Англия. Прочутият автомобилен състезател обича да помага за развитието на децата и младите хора, с удоволствие се включва в благотворителни кампании навсякъде по света, в това число скок с парашут от над 9000 метра височина. Пристрастен е към адреналина на високите скорости на пистата, а музиката на Боб Марли го е вдъхновила при избора на имена за синовете му. Той е един от феновете и личен приятел на Димитър Бербатов, а за България твърди, че е неговата втора родина. Автомобилният шампион Ник Левентис ми разказа за нелеката си съдба и начините, с които преодолява препятствията в живота си.
На 24 септември британският автомобилист Ник Левентис и бившият нападателят на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов изведоха на терена два отбора в демонстративен мач от кампанията срещу агресията „Усмихни се“.
Ник, кое ви предизвика с Бербатов да играете благотворително срещу агресията?
– С Бербатов се познаваме отдавна, още докато той играеше в Манчестър Юнайтед. Оказа се, че имаме съвпадение в идеите на нашите две фондации – да подпомагаме децата и младите хора да спортуват и да са физически активни. Това ни събра – химията между общите ни благородни каузи. С Димитър Бербатов, който е посланик на спорта по света, решихме заедно да вдъхновим българите да опитат различни видове спорт и да усетят ползите от това.
Ник Левентис и Димитър Бербатов
Фен ли си на Бербатов?
– (смее се) Подкрепям всичко, което Димитър Бербатов прави. Фен съм не само на него и футбола, но и на всеки друг вид спорт. Страхотно е, че Бербатов използва успешната си кариера, за да подпомага много каузи в България. Знаете ли, че най-близките хора в моя живот са именно от България. Това са хора, които са ми помагали, когато съм бил в безизходица и съм имал нужда от приятелска ръка. Тяхната помощ в трудни за мен моменти е причината да са дълбоко в сърцето ми и аз съм им много благодарен.
Ако преди някой ми кажеше, че ще имам много силна връзка с България, нямаше да му повярвам, но животът поднася много изненади. Един от моите най-близки хора е от България.
Срещнах го при много странни обстоятелства – той направи едно много добро дело за мен и семейството ми. Людмил работеше като куриер с мотор във Великобритания. Станал очевидец на катастрофа, при която приятел на татко ми е станал жертва. Блъска го друг шофьор, който напуска местопрестъплението. Людмил започва да го преследва, настига го и му взема всички лични данни. Половин година след това той беше поканен на благодарствена вечеря, на която присъствах и аз. Впечатли ме неговата жертвоготовност към непознат човек и го поканих да бъде мой личен шофьор. Постепенно Людмил се превърна в най-добрия ми приятел и колега. Да, наистина е странно как може да се стече животът на всеки човек.
Преди да се отдадеш на автомобилния спорт и да създадеш собствен състезателен отбор си бил надежда в ските. Тежка травма на пистата обаче те принуждава да забравиш завинаги белите спортове…
– След инцидента на ски пистата осъзнавах, че с моята спортна кариера е свършено, но днес, поглеждайки назад, си давам сметка, че човек не бива да се предава. Всеки в живота си има тежки моменти, а някои дори претърпяват и инциденти. Важно е в такива моменти
да не допускаме отчаянието да ни застига и да вярваме, че когато една възможност си отива безвъзвратно, то друга се отваря.
Автомобилният спорт ми беше изключително необходим, той беше нещо като рехабилитация за гръбнака ми, всъщност мотоспорта ме откри. А в този момент и баща ми работеше в този бранш. Спортната кола ми помогна да укрепя гръбнака си – позицията, в която съм седнал, начинът, по който държа волана. Ето защо реших да продължа в автомобилния спорт, именно той ми помогна да се възстановя бързо, а и да стана това, което съм днес.
Преди 8 години скачаш от 9000 метра с парашут с благотворителна цел, каква беше каузата?
– Да, през 2010 г. скочих с парашут от Еверест. Беше трудно и опасно, но крайният резултат си струваше – събрах 100 хиляди евро за деца, които са били държани в робство. Бях втрещен от размера на детската експлоатация в Тайланд.
Детската проституция в Тайланд има колосални размери, засегнати са не само момичета, но и момчета.
Спомням си, че в онзи момент тези деца бяха вземани от разтърсваната от гражданска война съседна Бирма. След като научих това, си казах, че трябва лично аз да направя нещо за тези потиснати и обругани деца.
Децата са моя кауза, те са част от моя живот,
ето защо прибегнах до този изключително опасен и нестандартен метод – скок с парашут от такава височина.
През 2010 г. с отбора ти Страка рейсинг печелите едно от най-тежките автомобилни състезания – „24-те часа на Льо Ман“. Интересното е, че Страка е името на фермата на баба ти в Кипър. Защо избра това име?
– Неслучайно го избрах. Основната причина бе, че баба ми беше столетница, доживя до преклонните 103 години, а пък аз си пожелавам Страка рейсинг да я надмине по дълголетие и да достигне 104, което ще бъде чудесно.
– Какъв беше като дете и искаш ли синовете ти да наследят твоя начин на живот и да се занимават със спорт?
– Бях много любознателно дете, но и много щастливо, тъй като имах възможността да обикалям много по света, да се запозная с различни култури и да се срещна с много хора. По-големият ми син е запален по футбола, той е фен на „Челси“. Малкият също има спортни заложби, ето защо се надявам аз да бъда добрият пример за тях. Предният път, когато бях в България беше навръх Деня на бащата. Тогава се бяхме събрали много татковци с децата ни да спортуваме заедно.
Важно е един баща да бъде пример на своите наследници, що се касае за тяхното бъдеще, но и по отношение на спорта като цяло.
Как се казват синовете ти?
– Големият ми син се казва Марли, а малкият Зайън.
Защо реши да ги кръстиш така?
Ник Левентис и Костадин Филипов
– Реге музиката има огромно влияние в моя живот. Когато бях малък, може би тригодишен, нашите ми казваха, че единствено песните на Боб Марли са успявали да ме успокоят. А аз бях наистина свръхактивно дете. Голяма част от детството ми съм прекарал с родителите ми на Карибите, а там се слушаше предимно реге музика. А и има нещо друго, възхищавам се на Боб Марли! Той има огромен отпечатък в живота ми. Влияеше ми не само неговата музика, но и историята му. Той е успял да приобщи толкова много хора от целия свят с музиката си. Ето защо кръстих по-големия си син на него, а малкия – Зайън, което в реге музиката се асоцира с рая на земята. Тези две имена носят мир и любов и събират хората по света – нещо, в което вярвам искрено.
Интервюто ми с Ник Левентис за „Преди обед“ може да гледате ТУК.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
