Григор Димитров: За мен на корта няма тайни

0

Първата ни ракета сред мъжете Григор Димитров даде обширно интервю за авторитетното британското издание „Спорт”. Ето какво сподели българинът пред британските журналисти преди участитето си на „Ролан Гарос”.

– Тенисът при мъжете като че ли е хегемония на няколко души, след като Вие станахте част от тура. Как мислите, в такава обстановка по-трудно ли е да запазите мотивацята жива?

– Това ми действа мотивиращо. Уважавам изключително много всичките ми колеги. Сега те просто са по-добри от мен. Не харесвам да мисля по този начин, но опитът им им дава предимство. Това, което забравят всички, е фактът, че, ние се трудим изключително много, по-млади сме, но и те също работят много. Не са спрели на едно място. Заблуда е, ако си мислят, че са демонстрирали върха на своя потенциал. Огромна част от живота е развитието. Това трябва да се отбележи.

– Единственият турнир от Шлема, на който не се представихте подобаващо минали сезон е „Ролан Гарос“. Най-трудната настилка за Вас клеят ли е?

– На клей съм израснал, харесвам го. Но всеки път отнема определено време за настройка към него и не само при мен, а при всички тенинисти. Ако късметът е с теб и жребият е добър, в самото начало на клей сезона, е възможно да понатрупаш увереност и няколко победи. Ако не, тогава е по- трудно да намериш добрата си форма.

– Баща Ви е и Ваш треньор, със сигурност сте наблюдавали доста тенис като малък, но кой е първият двубой на корта, който си спомняте?

– Никога няма да забравя финала през 1999 г. на „Уимбълдън“! Това беше мачът на Андре Агаси срещу Пийт Сампрас. Несъмнено е един от най-ярките ми спомени! Даже и сега си спомням как седя с баща ми пред телевизора и гледам как Пийт Сампрас кръстосва корта. Моят баща не е имал възможността да стане професионален играч и, предполагам, е предал знанието си и целия си опит на мен.

– Като малък имахте ли играч за пример?

– Не точно. Ясно ми е, че напомням на други популярни играчи в част от отиграванията, но не съм построявал никога играта по нечий пример. Мислил съм си винаги, че стилът ми е различен не само на игра, но и на мислене.

– Едва 15-годишен сте бил, когато напускате дома си и заминавате за Барселона. За Вас трудно ли беше това?

– В онзи момент не мислех, че правя голяма стъпка, но като погледна назад сега си казвам: „Леле, никого не съм познавал там и дори езика не съм говорил“. Но по-лесна е адаптацията, когато си в академия, защото не само ти си дете, около теб има много като теб и си много зает. Но съвсем скоро започнаха да се въртят около мен, защото наблюдават и знаят, че играя добре. Гледаха на мен по-различно. Винаги извън корта съм бил спокоен, това е едно от тези малки нека, които ме карат да се чувствам щастлив. Винаги съм знаел къде ми е мястото, никога не съм бил високомерен или да съм се подценявал. Това е част от израстването.

– По-силен психически направи ли Ви това преживяване за живота на професионален тенисист?

– Не бих казал. Дори малко те разваля, тъй като в самата академия знаеш, че всекидневно трябва да тренираш на конкретен корт, следва фитнес, после пак обратно за почивка в стаята. До минута всичко е програмирано! Всичко вършиш сам -да си подредиш ракетите, да си запазиш за тренировка корт, да си потърсиш спаринг партньор – едно доста голямо напрежение за тийнейджър. Това ми харесваше по някакъв начин, беше хубаво да бъда с други хора.

– Над две години работите с Роджър Рашийд. Неговата идея, че трябва да се работи по фитнеса ли беше основната причина да му се доверите?

– Имах представа, че той е изключителен маниак на тема  физическа подготовка, но нямах представа колко точно. Вече знам! Доста добре се получиха нещата. Моята игра значително се подобри, сега съм доста по-силен физически. Преди да започнем да работим заедно, му казах, че не се плаша от работа. Рашийд се смееше на думите ми тогава, но с течение на времето се доказах. Доста простички неща подчертаха разликата, а в момента съм на ниво на подготовка, където се чувствам стабилен наистина. Тайни за мен няма в това отношение.

– В кариерата Ви до момента кой е най-добрият мач?

– Без да се замислям – 1/4-финала срещу Мъри на „Уимбълдън“ през 2014 г. – един от първите ми мачове, в които се изправям на корта срещу тенисист от такова равнище! Мъри беше актуалният шампион, та Уимбълдън е неговият дом, как да забравя миг като този! Да мога да играя мач като онзи беше едно от най-големите предизвикателства, а и усилия, които бях полагал. Само за мача мислех. Нищо друго не ме вълнуваше. Дори не бях нервен, просто като излязох знаех, че ще се представя добре. Ако мислиш по този начин, някои неща са неизбежни.

– Има бли мач с Ваше участие, за който не желаете да си спомняте никога?

– Има такъм и той е от този сезон – мачът в Бризбейн срещу Федерер. Представих се наистина лошо. Мачове като този гледам отново. Полезно е като ги гледаш пак да се учиш от грешките, да знаеш следващият път какво трябва да промениш.

– Изводът от тази загуба?

– Да не играя така никога повече!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg