Това, което ни дърпа напред

0

Реших да посветя тези няколко реда на бъдещето.

И знаете ли, няма да четете за нищо материално в тези редове. Най-малкото защото бъдещето е нематериално, то е мираж, върху който проектираме нашите желания и мечти, нашите надежди и очаквания. То е проекция на нашето вътрешно аз – това, което сме или това, което искаме да бъдем. Бъдещето – то е нашата мечта, която ни дърпа напред.

mirage in the desertСписания и книги ни съветват да умеем да се наслаждаваме на днешния момент. Да живеем тук и сега. И са прави. С едно изключение. Ако знаехме, че няма да има утре, изобщо нямаше да ни е до този днешен последен момент. Ако знаехме, че утре слънцето няма да изгрее за нас, ако знаехме, че днес за последен път поемаме глътката въздух, дали щяхме да го изживеем по-пълноценно? Едва ли. Защото този последен един момент не би стигнал да се навакса цял един извървян живот. Защото ние не осъзнаваме живота. Той просто се случва. Той дори не зависи от нас. Или поне ние си мислим, че зависи.

Мечтата. Тя е нашият живот. Заради нея ние живеем, борим се и не се предаваме. Тя не е част от тук и сега и никога няма да бъде. Тя е по-хубава от днешния ден. Тя обещава, прави ни по-щастливи. Вдъхновява ни да постигаме непостижимото. Когато мечтаем, ние вече сме в бъдещето. Не ни трябва телепортиране и квантова физика, за да се видим по-здрави, по-смели, по-успели, по-щастливи, по-уверени, по-задоволени от живота. Мечтата ни помага да не виждаме днешния ден. Дори, когато днес е по-хубав ден от всякога, човек не спира да мечтае. Защото винаги може още и още.

Купували лиbuket ot 4-listni detelini сте си лотариен билет? Пускали ли сте тото? Намирали ли сте четирилистна детелина? А петлистна? А чели ли сте си хороскопа в аванс? Каквото и да пишат в печатните издания, каквито и съвети за тук и сега да пишат и в психологическата литература, човешката природа е устремена напред. Малцина са тези, които виждат и оценяват ежедневните моменти, които съставляват по-голямата част от съзнателния ни живот.

В днешния момент ние отправяме взор към Космоса, търсим нови светове, учените търсят нови лекарства, търсят взаимовръзки, правят експерименти, постигат научни открития.

И понеже написах, че няма да пиша за нищо материално, то ще пропусна момента, в който обикновеният български гражданин отправя обезнадежден поглед към изтънелия си портфейл, и го прави тук и сега. За него животът е спрял. Както и мечтите.

На обикновения български гражданин аз подарявам този букет от четирилистни детелини, намерени от мен, защото бих искала да му вдъхна надежда и мечта за по-добро бъдеще!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg