Космически колапс: кой работи за край на Вселената

0

Неманя Калопър от Калифорнийския университет, Дейвис и Антонио Падиля от Университета в Нотинг, предлагат да се разгледа механизмът, който може да предизвика „космически колапс„. Според тримата само за няколко десетки милиарда години Вселената ще спре да се разширява и ще се самопогълне.

краят на Вселената

Фактът, че имаме възможността да наблюдаваме ефекта от тъмната енергия, е прелюдия към предстоящата гибел. На този етап учените са открили, че сривът ще започне след няколко десетки милиарди години, но все още проверяват тази теза. Много физици няма да се съгласят с перспективата за толкова бърз край на Вселената.

Основната цел на работата на Калопър и Падиля не е да се определи датата на края, а механизмът на колапса.

„Ние показахме тук нов начин за решаване на проблема, наречен „майката на всички физически проблеми“, т.е. относно въпроса за космическата константа. Все още е твърде рано да се вземе решение дали нашето предложение ще устои на изпитанието на времето, но досега е преминало всички проверки и изглежда, че благодарение на него може да се разреши въпросът за разпределението на енергията на вакуума и гравитацията“,

казва Антонио Падиля.

краят на Вселената

Според предложения от учените механизъм, Вселената е сътворена в резултат от появата на редица предпоставки, които се еволюирали във времето, така че тя е започнала да нараства с по-бързи темпове. Този процес обаче няма да бъде вечен. След период на ускорено разширяване процесът ще се забави, ще спре и ще настъпи началото на обратния процес – свиването.

Ние се намираме в период на ускорено разширяване. Знаем, че Вселената е на около 13.8 милиарда години. Затова знаем, че разширяването отнема най-малко толкова време. Ако ускорението е константа и има много малка положителна стойност, която те означили с 10-39, това означава, че Вселената се разширява много бавно.

Изследователите обясняват, че избраната от тях стойност е „технически естествена“ и взима предвид симетрията на тяхната теория. В същото време естествеността на този механизъм го прави един от първите модели, в който степента на ускорението на Вселената не е необходимо да бъде специално добавяно към модела. Самата стойност на ускорението е в състояние да контролира еволюцията на Вселената. При такава малка стойност самата енергия на вакуума гарантира, че след разширяването следва спиране и начало на колапс.

краят на Вселената

Падиля и Калопър признават, че тяхната хипотеза е все още в много ранен етап. Въпреки това, не може да не бъде отбелязано, че вече е публикувана в списание Physical Review Letters, а рецензентите признали, че хипотезата има достатъчно здрава научна основа.

Сега учените работят върху описанието на тяхната теория съотнесено към локалния контекст, така че теорията да бъде по-лесна за разбиране и много по-ясно ще се вижда, че се основава на ключови допускания на квантовата теория, особено за линейната суперпозиция. Учените също имат намерение да се разработят нови тестове – космически и астрофизични, които също ще позволят да се провери хипотезата. Падиля е категоричен:

„В дългосрочен план ние искаме да разберем каква е връзката на нашата теория с фундаментални теории като струнната теория, например и как тя може да се изведе от нея.“

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg