Малко се изморих от информационната лавина, свързана с терористи. Изморих се и от скъпите винетки, криминализираното общество, пиесата с главни герои – прокурор и Волен, гласуването на бюджета и изобщо май се изморих от всичко. Събрах сили обаче, да напиша една статия, със сюжет, който ме касае и който ми прави впечатление от известно време насам.
Става въпрос за разделението на обществото не на бедни и богати, не на българи и малцинства, не на можещи и неможещи, а на млади и стари. Стари, разбира се субективно казано – за младежите и на 40 си стар, за други и на 60–70 си млад, но това засега оставяме без уточнение. Приемаме, че млад човек е мъж или жена до 29 години… нали така беше? Та, мен от дете са ме възпитавали с уважение към възрастните хора. Да им направиш място в градския транспорт, да ги поздравиш, да си внимателен с тях, да им помогнеш, дори без да искат помощ. Признавам си, не го разбирах тогава, но сега съм благодарен на бабите си, които смятам, ни възпитаваха достойно, в едни уж недостойни времена.
Сега палачинката се обърна. Старостта прегоря. Може би, все още не е порок, но вече мирише малко особено. Сега се дава път на младите, лобира се за това. Зрелостта не се разглежда като символ на мъдростта и на опита, а като символ на изпятата песен. Дъртите за нищо не стават. И ако Ви се струва малко пресилено и високопарно, обърнете се за справка към така любимите Ви риалити формати, особено „музикалните“. Там, в духа на състезанието виреят деца. Малолетни родителски амбиции желаещи да са новата Крисия.
Младите трябва да се поощряват, разбира се не само в начинанието да търсят Терминала. Но още по-важно е, че трябва да се възпитават. Децата освен, че не четат, им липсва и възпитание. Може би мъдростта не се крие само в така скучните и събрали прах книги, но възпитанието да уважаваш по-възрастните напълно липсва. Ако си мислите, че не съм прав, слезте от колата и се качете за няколко спирки в обществения транспорт. Шумни ученици, насядали по един и по двама на седалките на фона на стърчащи съсухрени баби и дядовци, жени, момичета. Ако не Ви е достатъчно, питайте как е в класните стаи. Уважава ли се учителят? Тук каквото и да се каже, ще е малко. Живеем в света на младата плът и плитката мисъл.
Живеем в ерата на краткосрочните модели на подражание и фалшивите мечти.
Живеем с метафизичната представа, че утре ще е по-добре, с фалшивото обещание, че ще сме вечно млади, красиви, богати и годни за чукане свръх потребители. Младостта не е порок, зрелостта и старостта още по-малко. Това е кръговратът на живота – със силните за всяка възраст моменти, а Вие искате да ни убедите, че плешивият и побелял човек не е талантлив, че бръчките по кожата са ясна индикация за амортизиран талант, че напращялата тинейджърска гръд е доказателство пък точно за обратното? Скъсяване на житейския път му се вика на това. Не е далече моментът сигурно, когато ще ни пенсионират на 35, стига да имат пари, де, щото пък в този аспект се получава остро противоречие.
Защитавам онези хора, минали преклонната възраст от 35-40 години. Тази възраст говори за едно – за мъдрост, за опит. Нещо, което в съвремието отдавна е загубило стойност. Светът в момента е всичко друго, но не и мъдър. Светът е цветна опаковка, чийто срок изтича твърде бързо. Устоите му се крепят на инфектираната човешка мисъл, на циреите на успеха.
Все пак, е хубаво да се помни, че възрастните са били на годините на младите, а младите не са били на годините на възрастните. Та в този ред на мисли, е хубаво понякога младите и да се вслушват в тях.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
