U4ILI6TE BG – реформата, която ни отне свободата

0

Истината винаги боли. Когато я чуеш е трудно да надмогнеш егото си и да признаеш, че казаното те засяга не само като страничен наблюдател, но и като част от общия извод.

Трудно е, но не е и невъзможно. Когато намериш вътрешната мотивация и отвориш отдавна затръшнатите двери на себеуважението и на натрупаното, въпреки системата познание. Когато успееш да признаеш пред себе си, че и ти имаш вина за грозната реалност, за която останалите отричат да са допринесли. Защото държавата е образувание, което обединява различните индивиди, съставящи обществото. Политиците, управляващи или опозиция, са част от същото това общество. Ние ги избираме, те пък определят структурите на властта, администрацията, институциите, политиките в различните области. И т.н. и т.н.

И преди да сте решили, че просто разсъждавам и се правя на интересна, ще започна с конкретиката.

образованиеВъзмутена съм от представените като базисно-философски и основополагащи промени в Закона за средното образование. Един закон с поредната амбициозна идея да наложи новото мислене на учителите, както една дама от ГЕРБ ми обясни при общо участие в Националната телевизия. По-голяма идиотия не бях чувала.

Реформи, реформи, реформи, реформи и накрая – пълна катастрофа в сферата на образованието. И така 25 години. Отдавна девалвиралата система в училищата няма как да се промени, без да бъдат променени критериите за подбор на преподаватели, докато последният обучаван в условията на комунистическия режим учител не си тръгне, докато тройкаджиите и най-сивите и безлични хора от университетите не спрат просто да попълват бройките в лекторските книги, срещу подпис във ведомостта за заплати.

С цялото ми уважение към онези достолепни преподаватели, които съм имала като пример пред себе си. Онези българи от старо време, случайно преминали цедката на изтребление на българската интелигенция 40-те и 50-те години на миналия век. Онези, с мисията да носят и предават знание. Онези, които и днес, макар и рядко, но все още срещам и имам честта да познавам. Плахи, самотни, изолирани, изгубени в дебрите на казармените формирования, наречени учителски колективи. Моя грешка – драмсъставите от нереализираните герои в турските сапунки, които по ирония на съдбата са назначени от държавата да обучават децата ни, и които превръщат класните стаи в казармените формирования.

образованиеКак, госпожи и господа мислители чрез поредните промени да налеете ново мислене и нова философия в главите на тези хора? На тези, които крещят по децата, защото нямат разумни доводи и аргументи, с които да наложат ред и дисциплина. Пишат забележка след забележка, дори и за кихане в час, защото не знаят как да привлекат вниманието на учениците си. Да ги убедят чрез своя авторитет, чрез харизма, че истинското познание е пътят към добър живот, след като тяхната мисия е точно обратната. Тяхното мислене е коренно различно. Тесногръдо!

Това в болшинството си са хора, които нямат желание да правят нищо различно от механично следване на учебния план. Това са хора, които не желаят да им бъдат задавани въпроси, защото се страхуват, че няма да могат да дадат адекватни отговори. Това са хора, които роботизирано диктуват и искат папагалски отговори на наизустените точки. Те нямат мисия да научат децата ни да мислят . Точно обратното. И тъй като много от нас имат амбицията да възпитат потомството си точно на това – да бъде мислещо, бунтарско и духовно възвишено поколение, го обричаме на психически и интелектуален тормоз в класната стая, обричаме го на пълно отрицание от „колективите“ и изолация.

образованиеСигурно съм крайна, осъзнавам, че е така. Знам, че отново ще има обидени, знам, че това най-вероятно ще рефлектира върху децата ми, които са ученици и са достатъчно затормозени от всички гореизложени констатации. Но не мога вече да мълча. Мълчанието е пагубно именно за децата ни. Мълчанието ни превръща в рая. Мълчанието е най-големият грях, защото то именно е външното отражение на вътрешния страх да си признаем, че ние самите сме проблемът, че ние сме част от тази машина за смилане на мозъци, наречена U4ILI6TE BG.

образованиеКакво виждам аз – едни смачкани от живота и от собственото си мишкуване хорица, които слушкат, свеждат поредната брейнуошинг политика, наречена реформа до децата, полагат неистови усилия да ги пречупят още в ранна възраст, да ги направят редници в армията на интелектуалните инвалиди – основната цел на т.нар. политически елит. /Защото хората без знания и без способност да мислят и анализират, са най-лесни за управление и манипулация/. А учителите слушкат, за да могат и да папкат. И между цялата тази идеологическа пропаганда, даже успяват и да си заформят мини вътрешноколективни интрижки, с драматургията и амбициите на боливудски сериал, в които оплитат и децата ни, които по принцип /според писанията в законите, де/ ние пращаме там, за да се превърнат в мислещи хора, в нормални мислещи граждани, които да градят сами бъдещето си, независещи от силните на деня в политически план.

И отново с извинение, че нападам толкова пряко учителското съсловие, че кардинализирам проблемите, но пак подчертавам – написаното не се отнася за белите лястовици, които плахо пърхат в редиците на вечната правителствена армия от чистачи на интелект, изпълняваща мащабната и дългосрочна задача да премажат в зародиш и най-малките и плахи наченки на бунтарство и свободомислие.

образованиеТа, да се върна на Закона и на думите на депутата от ГЕРБ г-жа Снежана Дукова – „трябва да го направят“ – да променят мисленето си – учителите. Как? Как? Няма да спра да питам как. Такова разочарование съм натрупала и го казвам с пълното съзнание, че съм осъзнала тази истина, част от която съм и аз. Като гражданин, като родител, като журналист… Отне ми много време да приема, че тази истина е моята истина. Отне ми време да разбера, че моето собствено мълчание и бездействие ме е превърнало в съучастник на целия този интелектуален геноцид.

образованиеС години обвинявах държавата, преди да призная, че аз съм част от нея. С години обвинявах политиците, без да си давам сметката, че аз самата съм допринесла те да са това, което са, защото не съм показала достатъчно категорично несъгласието си с прокарваните десетилетия политики. Че съм била част от популяризирането на уличния език като основен, официален за парламента, защото съм позволила да го утвърдят. Че като родител достатъчно дълго мълчах и правех опити да водя окопна война на локален принцип, вместо да надигна глас и да изложа тази своя истина, този споделян тихичко от хиляди родители кошмар на средното българско училище.

И ще живея с тази вина. Защото децата ми са жертва на системата, заради различността си, заради това че разсъждават и излизат от матрицата. Но поне с високо вдигната глава мога да кажа, че няма да позволя да станат поредната интелектуална капса на политическия ни елит.

образованиеНереалистично е г-жи и господа! Катастрофата на ниво средно образование е повсеместна. Тя вече е явна и във висшите учебни заведения. Тя е явна и на жълтите павета.

Само се замислете какво стана на 25 февруари в парламента, по време на гласуването на дълга? Аз го написах във Фейсбук:

„43-то Народно събрание все повече започва да прилича на бродуейски спектакъл с евтини костюми и декори, треторазрядни актьор и цигански оркестър за акомпанимент.

„Тъжно и страшно“ – така един честен човек, въпреки депутатстването си, определи случилото се тази седмица…“

Тъжно и страшно за нас, за онези от нас, които осъзнават гаврата, на която ни подлагат ежедневно. Тъжно и защото бунтовете в социалните мрежи, зад анонимността на интернет няма да променят нищо. Няма да върнат заема, няма да облагородят интелектуално масовия български учител, няма да налеят интелект на вече окрадените поколения, няма да реабилитират репресираните заради интелекта си хора.

образование, празникЕ, на Националния празник, отново внесох черна нотка, но нямаше и как да напиша нещо позитивно, защото от малоумен позитивизъм, полза няма. Както няма и полза да правя опити да описвам героизма на поколенията, които са отвоювали свободата ни. Тази, която ние предадохме, като позволихме да ни поробят интелектуално, като ни отнемат най-ценното – познанието и способността да мислим.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg