Не сме обединени!

0

На 6 септември 1885г. княз Александър I Батенберг чете манифест в Пловдив, с който обединява Северна България и Източна Румелия и поне частично поправя злината, извършена шест години по-рано. Князът се опълчва срещу решението на Берлинския конгрес и по-точно член 14, в който се определя размерът и границите на Източна Румелия.

130 години след онзи 6 септември ние сме свободни и обединени, но само на хартия. Живеем в една държава, макар и това да не е точно. България е единствената страна, която граничи изцяло само със свои територии. Българите от години сме разделени, делим се на левскари и цскари, на леви и десни, на бедни и богати, на високи и ниски, дебели и слаби. Делим се дори по това какви дрехи носим – едните били „модерни“, другите – „извън мода“. Това ли е най-важното? Кой как изглежда? Дали е дебел, висок, слаб? Кой отбор подкрепя или как се казва жена му? Това ли са ни истинските проблеми, че сме се хванали за тях? Кое ни направи такива? Защо дори и на националните ни празници се мразим и обиждаме? Аз имам своя гледна точка и ще я споделя с вас. В следващите редове ще обясня своите причини защо не сме обединени.

1. През годините на социализма държавният апарат е използвал т.нар. „агенти“ и ги е вербувал постоянно и където си поиска. Във всяко едно семейство е имало поне по един човек, който да „донася“ на партията за това какво се случва. Разказваш глупав виц – отиваш в Белене. Съседът ти отказва да ти даде домати – става шпиони на фашагите и отива .. в Белене. Хората са се съмнявали във всекиго и затова са станали потайни и разделени.

2. Липсата на пари ни озлобява, а тази злоба трябва да бъде изразходвана някъде. Най-лесно е да си го изкараш на някой по-слаб от теб, а когато нямаш причина, си измисляш такава. Без значение каква ще е причината – важното е да си изкараш злобата някъде.

3. Отдалечаването на Господ от човека и на човека от Господ също е важен фактор за делението ни. Самата вяра ни разделя по свой начин, но точно вярата и семейството са ни запазили през тежките векове на робството. След определен период от нашата история ние обръщаме гръб на Господ и това ни играе лоша шега.

4. От най-ранна детска възраст ни карат да се сравняваме с останалите и ни възпитават до известна степен да бъдем егоисти. От детската градина ни се набива в главите, че „Петърчо е по-послушен от нас“, че „Иванчо има по-богати родители и може да отиде на почивка, а ние – не“, че „комшията е педе*аст, който има по-скъпа кола от нашата“. От самото ни раждане ние сме подтиквани да мразим и да се делим без особена причина.

През ХХ век в България са се случили истински зверства – първоначално десните избиват левия елит, след това левите избиват десния елит. От двете страни са си отишли най-добрите, най-процъфтяващите личности и са останали разни идиоти, престъпници, които целят лична облага и не се интересуват от общото благо. От цялата тази кървава баня, продължила около 40 години, единственият губещ е българският народ. 70 години по-късно отново единствено народът е губещ.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg