„Колко мило, колко сладко е при мама и при татко“ – помните ли това прекрасно детско стихотворение на Чичо Стоян? Оказа се, че тази философия на цялото българско социалистическо и пост социалистическо поколение е неизтребима, независимо колко динамичен, глобален и мобилен става съвременният свят.
Сайтът brilliantmaps.com публикува карта на Европа, от която е видно, че българските младежи на възраст от 25 до 34 години са най-несамостоятелните в Европа. Близо 53 % от тях живеят с родителите си. Разликата със скандинавските държави, например, е огромна. Там процентът е едва около 4%. От сайта си обясняват тази нелицеприятна тенденция в България /и Словакия/ с два факта – здрава свързаност със семейните ценности и лошите икономически условия, които принуждават младежите да живеят в теснотия и лишения. Има доза истина в това, но истината в Източна Европа по принцип е половинчата величина.
Имам съседско семейство, което е в горната възрастова граница на визираните в проучването. Имат момиченце на 9 години. И двамата не работят. Живеят при майката на мъжа, която е бивша учителка. Тя издържа всички с пенсията си, която не вярвам да надхвърля 200 лв. Животът на младото семейство започва в 9 ч. на балкона с дълго пиене на кафе и пушене на цигари. Продължава с безцелна разходка из квартала, с обеден сън, със следобеден скандал с бабата за пари и приключва отново на балкона – в пушене на цигари и пиене на евтина бира.
Това е първият вид живеещи с родителите младежи.
Вторият вид е на онези, които все още учат и поради това имат брилянтното оправдание да продължават да се мотаят безцелно из къщи, ползвайки дома за нещо средно между хотел и пансион. Прибират се само, за да преспят и да ревизират хладилника. Обикновено заобикалят родителите си с намусени физиономии и зле прикрит снощен махмурлук. Те, родителите, отдавна са си полирали гузната съвест с един договорен седмичен бюджет и продължават напреТ с бягащата от отговорност философия „пък да прави, каквото знае“.
Има и трети вид младежи – такива, които не може да накараш да си покажат носа навън. Те са скрити зад плътните завеси на прозорците, забравили са звука на собствения си глас, облъчени са от сиво-синкавата светлина на екрана на компютъра и те посрещат със зомбиран и невнятен поглед, когато позвъниш да поискаш таксата за входа.
Има и четвърти вид младежи, живеещи вкъщи – главно девойки, които постоянно муфтят богатите си бащи за поредните парцалки в МОЛА, поредния фризьор, поредния маникюр и поредния козметик в опит да впечатлят поредния мутроподобен чичко.
Сигурно списъкът може да бъде продължен още. Общото между всички тези младежи е нежеланието им да работят, липсата на амбиция да вземат живота си в ръце, да се справят самостоятелно, да посрещат и преборват предизвикателствата, да градят и надграждат.
И затова никак не е чудно, че се чувстват лузъри. Няма какви други да са при положение, че не знаят от кое копче се пуска пералнята или накъде се отвърта изгорялата крушка.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
