Колко мило, колко сладко е при мама и при татко

0

Колко мило, колко сладко е при мама и при татко“ – помните ли това прекрасно детско стихотворение на Чичо Стоян? Оказа се, че тази философия на цялото българско социалистическо и пост социалистическо поколение е неизтребима, независимо колко динамичен, глобален и мобилен става съвременният свят.

Сайтът brilliantmaps.com публикува карта на Европа, от която е видно, че българските младежи на възраст от 25 до 34 години са най-несамостоятелните в Европа. Близо 53 % от тях живеят с родителите си. Разликата със скандинавските държави, например, е огромна. Там процентът е едва около 4%. От сайта си обясняват тази нелицеприятна тенденция в България /и Словакия/ с два факта – здрава свързаност със семейните ценности и лошите икономически условия, които принуждават младежите да живеят в теснотия и лишения. Има доза истина в това, но истината в Източна Европа по принцип е половинчата величина.

зрели хора, младежи, родителиИмам съседско семейство, което е в горната възрастова граница на визираните в проучването. Имат момиченце на 9 години. И двамата не работят. Живеят при майката на мъжа, която е бивша учителка. Тя издържа всички с пенсията си, която не вярвам да надхвърля 200 лв. Животът на младото семейство започва в 9 ч. на балкона с дълго пиене на кафе и пушене на цигари. Продължава с безцелна разходка из квартала, с обеден сън, със следобеден скандал с бабата за пари и приключва отново на балкона – в пушене на цигари и пиене на евтина бира.

Това е първият вид живеещи с родителите младежи.

Вторият вид е на онези, които все още учат и поради това имат брилянтното оправдание да продължават да се мотаят безцелно из къщи, ползвайки дома за нещо средно между хотел и пансион. Прибират се само, за да преспят и да ревизират хладилника. Обикновено заобикалят родителите си с намусени физиономии и зле прикрит снощен махмурлук. Те, родителите, отдавна са си полирали гузната съвест с един договорен седмичен бюджет и продължават напреТ с бягащата от отговорност философия „пък да прави, каквото знае“.

зрели хора, младежи, родителиИма и трети вид младежи – такива, които не може да накараш да си покажат носа навън. Те са скрити зад плътните завеси на прозорците, забравили са звука на собствения си глас, облъчени са от сиво-синкавата светлина на екрана на компютъра и те посрещат със зомбиран и невнятен поглед, когато позвъниш да поискаш таксата за входа.

Има и четвърти вид младежи, живеещи вкъщи – главно девойки, които постоянно муфтят богатите си бащи за поредните парцалки в МОЛА, поредния фризьор, поредния маникюр и поредния козметик в опит да впечатлят поредния мутроподобен чичко.

Сигурно списъкът може да бъде продължен още. Общото между всички тези младежи е нежеланието им да работят, липсата на амбиция да вземат живота си в ръце, да се справят самостоятелно, да посрещат и преборват предизвикателствата, да градят и надграждат.

И затова никак не е чудно, че се чувстват лузъри. Няма какви други да са при положение, че не знаят от кое копче се пуска пералнята или накъде се отвърта изгорялата крушка.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg