Там, където късат снимки, няма да късат глави

0

Представете си следната ситуация: от селската мутра на нечленоразделно и винаги превъзбудено говорещия Филип, сценарист в „Шоуто на Слави“ се изливат тонове помия, недоволство и някакъв необясним революционен патос, а ръцете му, на които повече би подхождало да държат мотика или лопата настървено късат снимка на президента на Република България, правят след това парченцата на топка и хоп – в джоба, а след това и на боклука. Колко дръзко, Филипе! Предначертан си ти за велики дела. В учебниците по история ще влезеш, ако Иво Сиромахов стане министър на образованието, паметник насред София ще ти се вдигне, ако оня примат с мускетарската прическа – хаджията, министър на културата стане, дотогава обаче сериозността в действията ти ще бъде приемана като несмешен анекдот.

Между ред колегията и президента всъщност има доста общо. Нито те стават за сценаристи, нито той за президент!

И двете страни са добре камуфлажирани псевдопатриоти. И двете страни се държат като послушници с чиновническо поведение, угоднически застанали зад хората с пари и власт. Точно толкова карикатурно изглежда осанката на президента, колкото и политическите амбиции на гологлавия шоумен и екипа му от сценаристи. Единият залага на смирението и добротата, зад които се крие невидимото лице на мафията. Другите – на агресията и еректиралата патриотична идея на провинциалния капитализирал се човек. И докато на единия песента е изпята, другите са готови да запеят с пълно гърло, сякаш нито за миг не може да лишат обществеността от поне един отрицателен герой.

Филип, разбира се не направи нищо скандално. Този президент заслужава много повече предвид ухилената му добронамерена и по сервитьорски услужлива и влизаща в положението на всички ни муцуна. Това е най-малкото.

Институцията президент не само че се изроди, тя изчезна.

Сещахме се за нея само при някои дипломатически или национален гаф, което само по себе си говореше за дефицит на политическа и личностна компетентност. Лицето Росен Плевнелиев се държеше като посланик на добра воля на евроатлантическите ценности, на русофобските настроения и на заличаване на българската памет.

Лишеното от емоция и ориентация политическо противоречие, носещо върху измършавелите си рамене думата президент се измори, провали и омаскари. Толкова за него. Сега идват новите.

Младите „интелектуалци“, разчитайки на революционно ехо и простовати закани подготвят електората за личната си кариера. Пази боже, ако и тя има толкова дълголетие като шоуто. Пази боже, но е много вероятно. Този Стокхолмски синдром, надвиснал на страната дава много точното социалистическо проучване, че българинът най-обича да издига на власт душманите си.

Преди няколко години сегашният евродепутат Николай Бареков скъса в ефира на собственото си телевизионно предаване брой на вестник „Труд“. Сега, повярвали си сценаристи на шоумен късат снимка с лика на държавния глава. Какво ни чака в бъдеще ли? Със сигурност никой няма да къса глави. Нещата са по-фини от всякога, а рицарските времена отдавна не са на мода. Просто актът на късане на доверието от страна на задкулисието към поредните послушковци се е превърнал в нещо като телевизионен ритуал, от който полза няма да има единствено зяпналия с отворена уста объркан български електорат.

Тези, които все пак смятат действията на инфантилния Филип за нещо дръзко, смело и патриотично май живеят в реалността на зле скалъпения анекдот.

Вижте още свързани публикации на Никита Стоянович:

Слави Трифонов, снимкиSMS-ът, Слави Трифонов и проектът за „новата власт“

 

Слави Трифонов, снимкиТук е и ад, и рай

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg