Той е вече на 17, но може да се похвали с вече пет издадени книги. Обича спорта, а още повече България. Запознайте се с Мартин Петров, автор в delo.bg.
На пазара може да откриете и последната книга на Мартин Петров „Началото“, която е от поредицата „Млад родолюбец“.
Откъде е тази любов към българската история?
– Любовта към историята се появи в ранна детска възраст, когато започнах да гледам старите български филми, когато започнах да чета Вазов, Ботев, стихотворенията на Раковски, когато прочетох „Българи от старо време“, въобще когато се запознах с по-съвременната българска история. От там започнах да се интересувам и от Средновековната българска история, която не е 14 века, както е описана в момента, а е на много повече.
Как се случи, че се запали по историята на толкова ранна възраст. Кое те грабна?
– Аз съм като всички останали. Дори в момента съм в парка с приятели. Всеки има нещо вътрешно, но може би при мен се е отключило малко по-рано. Реших, че трябва да си поставя цели, които да постигна. Преди две години претърпях травма и докторите се объркаха и ми казаха:
„Ако искаш можеш да си тръгнеш и да се видим след 2 месеца, когато ще е късно за теб, или остани при нас, за да решим проблема.“
– Т.е. искаха да ми кажат по мек начин, че ми остават два месеца живот. Тогава си казах, че се живее един живот, който не е много дълъг и ако искам да постигна целите си, т.е. да помогна с нещо на България и на своята родина, единственият начин е да работя. Преди това да се случи съм бил повече на думи, писал съм, но ме е било страх. След това започнах да действам. Тогава осъзнах, че единственото, което човек не може да ми вземе са знанията. Може да вземат живота, семейството, приятелите, може да ми отнемат парите, късмета, но не и знанието. Поради тази причина реших, че трябва да чета, да се уча. Когато знам историята, когато знам елементарни неща, не само за българската история – имам по-голям поглед, мога да се включа във всеки разговор. Когато някой говори за физика или химия в училище, аз веднага се включвам в разговора и имам шестици по тези предмети не защото знам физиката и химията, а защото знам тяхната история. Знам кога е намерен даден химичен елемент, защото той се е използвал в дадена война, примерно.
Защо реши да пишеш книги?
– То не се решава, това го имаш. Не бях решил да пиша книги, а просто си пишех. Съчинявах си от много ранна възраст, започнах да записвам нещата. Намерих издателство в интернет, там издадох първите четири книги. Последната е моноспектакъл, който се надявам някой ден да бъде представен някъде, за да може да се види. Петата книга е от поредицата „Млад родолюбец“, която е тази алтернатива, която всички родители казват, че я няма. Тази алтернатива на историята на България, представена по по-патриотичен начин. В учебника ми по история са изобразени велики дела, като незначителни за България постижения. Дали ще ми напишат, че Васил Левски е рецидивист или ще напишат, че е човек, който се облича цветно, въпреки забраната, това не е ли вид рецидивизъм? И да ми напишат, че той е убил дете и да ми го повтарят разни измислени хорица, да ми обясняват как той не е никой и е убиец. не само за Левски. Той е един от примерите, защото всички обичат Левски. Аз повече харесвам Ботев.
Защо?
– Ботев е по-близко до мен, въпреки че постоянно цитирам Левски. Даже един приятел се шегуваше, че някой ден ако издам биографична книга от 72 страници, 71 ще бъдат цитати на Левски. Ботев е поет, революционер, авантюрист, който се е хвърлял храбро напред, което може би до някаква степен не е било правилно, стратегическо и нужно, но в момента той е символ на това, че дори да знаеш, че ще умреш – знаеш за какво умираш. Той е знаел, че умира за свободата. По същият начин е и Бенковски. Толкова много опожарени села. Защо? Защото е знаел, че това е цената на свободата. Дотогава на никого не му е пукало. Затова поставям Ботев на преден план. Като цяло и произведенията му са едни от любимите ми. Дори в поезията слагам Ботев преди Вазов. Той ме докосва, необяснимо е, когато го четеш и настръхваш. Естествено той изкача напред, когато ме питат кой е най-великия българин. Другото, което е причина да напиша тези книжки освен, че в учебниците ни пише нещата като за полуидиоти, е че ги пише по необясним начин. Малко трудно бих ви обяснил как е хронологичния ред на българската история в нашите учебници. В 3 клас уча съвременна история, после се връщам на Средновековна в 4 клас. В пети клас отново съвременна, после Средновековна, а след това античност, после отново античност и средновекие. Уроците са подредени абсолютно хаотично. Не знам кой е методика, който не мога да изнамеря в сайтовете на МОН, за да отида при него и да му кажа, че му е време за пенсия. Хората, които ги пишат тези методики за писане на учебници са по-виновни от професора, който ги пише. Аз смятам, че авторът на учебника не е толкова виновен, колкото системата. Авторът има даден брой редове и думи, в рамките на които трябва да напише даден урок. Един професор, който може да напише 180 страници по дадена тема, му е трудно да ги съкрати до 18 реда. Това е една от големите грешки на българските учебници – че не са включени учители. На мястото на методиците трябва да бъдат действащи учители, които да кажат кой урок къде да бъде сложен, за да може децата да го възприемат по-добре. Така беше при мен от 5 до 7 клас. Преподавателката ми подреждаше уроците така, както смяташе, че е редно. Жената искаше да ни научи и успя. Този проблем не е само по история, а по повечето предмети. Учебниците са написани по гаден начин. Мен ме дразни, че нямам свобода да избирам учебника. Много е потискащо да нямаш свободата и да има монопол. Книгата, която пиша ще може да забрани на майките и татковците да казват, че като няма алтернатива, няма какво да кажат. Купи му книга, да я прочете и разбере. Аз също съм чел книги на Георги Марков, на Божидар Димитров и на повечето български историци, в това число и Пантев. Истината е, че ми беше трудно да ги схващам, когато бях малък. Книжките които пиша са за възраст до 4 клас. Продавал съм книги на възрастни хора и нещата от първата книга не ги знаеха. Системата, по която се е преподавало е била различна, нямам учебници от този 45 годишен период, но тогава явно не са се преподавали нещата преди 681 година. Беше комично, че някои хора си мислеха, че през 632 година е създадена Стара Велика България. Тогава просто е бил на престола последният хан.
Така го пише в учебниците.
– Да, но не е създадена тогава, а е била в разцвета си. Все едно да кажем, че България е създадена по времето на Цар Симеон. Не! Тогава е била в разцвета си. Има разлика! Това са някои от нещата, които аз и издателството, разбира се, се опитваме да покажем и извадим на светло. Може да се говори за лъжи, които са по-скоро манипулиране и не показване на фактите или показване така, че учениците да не могат да ги разберат. Когато има по-слабо образован народ, има има по-силна власт. Не е нормално на матура по български да има толкова двойки. Проблемът в учителите ли е? Според мен не е. Те са учители от преди 40 години. Вярно е, че поколенията се менят, но хората са едни и същи. Кръв тече във вените, сърце бие в гърдите им. Няма логика да има двойки днес, а да не е имало преди 20 години. Имам чувството, че на възрастните не им пука затова, че учениците сме бъдещето. Грозно е да гледам как възрастните се касаят само от това колко е бюджета на страната, кой политик с кого се е скарал или кой футболист с коя плеймейтка е спал. А не трябва ли възрастните да обърнат малко внимание на своите деца и тези, които нямат деца. По някакъв начин да се обединят и да направят нещо. Осъзнах, че няма как да стане. Просто наблюдавах, имаше много възможности. Имаше два големи протеста в България в последните години, които бяха на ръба. Тогава можеше да се сложи въпросът с образователната система, който щеше да бутне всяко едно правителство, но никой не го постави. Всички играха политически игри. Образованието във всяка една нормална страна от древността е на първо място. И както образованието, така и вярата жегват хората. Както може да се създават войни на верска основа, по същият начин може да се създаде разруха на едно правителство ако кажем, че те не ни учат. А всички го знаят това. В момента излизат много неграмотни със средно и висше образование. Според мен когато човек знае, че съседната полянка е с по-хубава трева, той няма да отиде там, където му каже стопанина да пасе. Овцата ще си излезе от стадото и ще отиде на по-хубавата полянка, няма да отиде там, където е изорано и има още 200 овце. Може би аз видях по-хубавата полянка и не тръгнах по лошия път, по който тръгват част от моите връстници. Познавам много хора, които видяха тази полянка. Защо да стоим там, където са всички, като можем да бъдем различни и да променим нещо. Аз вярвам, че мога да променя нещо по някакъв начин. От сърце, но нещо.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
