Капка Георгиева е журналист и политик. Работила е като редактор и политически коментатор във вестниците „Литературен вестник“, „Труд“, „24 часа“, „Монитор“. През 2006 година се омъжва за лидера на АТАКА Волен Сидеров. С него живее от 1991 година. Главен редактор е на партийния вестник от основаването му на 17 октомври 2005 до 2011 година, когато се разделя със съпруга си. Тогава, заедно със сина си Димитър Стоянов учредиха Национал-демократична партия.
– Г-жо Георгиева, какво или кой стои зад напрежението в Орландовци?
– Има вариант да бъде провокирано такова напрежение.
– От кого?
– От някого, който иска да разклати управлението. Знаете, че най-лесно се разклаща една власт, като се извади циганският проблем на показ. Има вариант, разбира се изобщо да не бъде провокирано от външни сили, а да е нормалното писване на хората, да им е дошло до гуша, и да не могат да издържат. Не трябва да изключваме и варианта всичко да е така, както се показва. Има провокатори, но като цяло проблемът е тежък.
– Видяхме едни момчета с качулки, които не живеят в квартала.
– Да, но те не бяха толкова много. Винаги има такива, които ще се опитат да яхнат протеста, да го подменят, да използват момента да правят дестабилизация. Както виждаме това се случва в цяла България.
– Можем ли да направим паралел между случилото се в Орландовци, в Гърмен и в Катуница през 2011 година?
– Можем да направим всякакви паралели. В Катуница не беше предизвикано напрежението от наемници, които да целят сваляне на правителството. Тогава наглостта на Цар Киро, синовете му и убийството, възмути абсолютно всички.
– Казвате, че някой иска да свали правителството на Борисов?
– Не, казвам, че има такава версия. Моето мнение е, че прекалено дълго беше замитан циганският проблем. Сега вече всички говорят на ръба на расизма. Това е нещо, за което преди 10 години щяха да им заведат много дела. Сега вече всеки формулира какъв е проблемът. Това, че нямат работа, че не могат да се интегрират, че живеят на гърба на другите, че убиват, пребиват. През 2005 година беше случаят в село Мечка, когато пребиха старци, после в София като убиха професора. Тогава пак излязоха спонтанно хора. Не мога да кажа, че целта е да се сваля правителство.
– Да очакваме ли и други огнища на това напрежение?
– Българинът гледа един от друг. Видяха, че е лесно да вземеш нещата в свои ръце. Според мен ще се появи напрежение и другаде. Нещата излязоха от контрол, защото никой не се занимаваше с този проблем. Когато някой повдигаше този проблем, му казваха, че е расист, че не е нормален. Трябвало да живеем заедно…
– Така приключи всичко в Орландовци, имаше свещеници, молебен, българи и цигани си стиснаха ръцете.
– В България всичко завършва със стиснати ръце. Вчера гледах отново хора, излезли на протест, близо до Перперикон, има отново убит старец. Преди години беше немислимо да излязат на протест възрастните хора, които са най-често жертва на циганите. Този път няма да можем да се измъкнем с един водосвет или със стискане на ръце.
– На дневен ред е цената на тока. Има ли според Вас начин тя да не бъде повишена?
– Чувам, че това е вид игра, за да може да се изолират тези, които продават електроенергия. Каквато и игра да бъде, вдигането на тока е нещо, което изключително болезнено се отразява на психиката на българина. Защото той е много обеднял и си прави сметка да спести някоя стотинка, и като чуе за вдигане на цената на тока му светва лампичката.
– Експерти казват, че цената на тока може да бъде понижена, ако се развалят или предоговорят контрактите с американските централи.
– Предполагам, че там е голямата болка, защото в момента светът е в състояние на война. Всяка страна се опитва да вземе своята позиция. За съжаление в България доста антиамериканска позиция се заема, при положение, че сме членове на НАТО. Моето усещане е, че продължаваме да играем с Русия, която ни се е обидила.
– Лош ход ли е да бъдем с Русия?
– Когато трябваше да изберем с кого да бъдем, избрахме Европа и САЩ, сега искаме да играем двойна игра. Това не се цени от великите сили. България повтаря грешките си от Втората световна война. Веднъж сме на страната на едните, пет дни преди началото сме на страната на другите. Куца нашата балканска политика. Има и друг пример, разбира се, и това е Гърция. В момента, в който съобщиха, че е възможно да не я рефинансират повече, гръцкият премиер изтича при Путин. Тази мечта на балканеца винаги да получава безплатно пари от горе, и то от Русия – още не е умряла. Като гледаме Русия отказа и на Гърция.
– Гърция не се разбра и с ЕС.
– Европа се опитва по някакъв начин да помага на Гърция, но самата икономическа криза е голяма в целия свят. В Германия, която издържа цяла Европа на гърба си, вече има безработица, стачки. Европейците вече не желаят да носят Балканите на гърба си. Точно затова в Румъния тече този драстичен план, при който се разобличава корупцията. Преживяват някакъв вид катарзис. От тук нататък няма да бъде така спокойно, както балканците си го мислим – да крадем от няколко страни, да получаваме пари отвсякъде, след това да ги проточим във времето или да изчезнат в някои сметки. В Румъния видяхме какво е ставало, упорито се говори, че и в България така се случва.
– В навечерието сме на местните избори. Преди всеки вот усилено се говори за сформирането на общ патриотичен блок. Тази идея актуална ли е в момента?
– Веднъж вече беше сформиран този патриотичен фронт. На всяка една партия властта и се услажда прекалено много. Българинът не е готов и не е свикнал на общи действия, което ми е много мъчно. На предишните избори нашата Национал-демократична партия подкрепи Патриотичния фронт, но след това не последваха никакви общи действия. Тези, които бяха избрани, станаха депутати, прекратиха се срещите, които имаше между останалите представители на патриотични формации. Не виждам как отново ще говорим и обсъждаме тази идея.
– Провали ли се Националният фронт за спасение на България?
– Идеята се провали. Тези 13 партии, които се събрахме, вече нямаме контакт. НФСБ на Симеонов и ВМРО на Каракачанов си изпълняват функциите на депутати, на подкрепящи и не ги вълнува мнението на останалите.
– Мечтата да бъде преборено ДПС продължава да се отдалечава?
– Това беше голяма мечта, но за съжаление по този начин няма да стане. Може да се получи ако престанем да си гледаме в пъпа, в личния интерес. Българинът не е готов за това. През 2005 така беше и с АТАКА, тогава беше коалиция, но отново не се получи. Не сме узрели за подобно обединение, за съжаление.
– Какво се случва с Национал-демократичната партия? Изчезна от публичното пространство.
– Една партия изчезва, когато бъде наредено да не се говори за нея, да не се пита за нея. Иначе миналата седмица имахме събрание. Разполагаме си с членската маса, няма напуснали. Имаме много млади членове в редиците, които са много амбициозни, искат да участваме в местните избори, събират подписи. Притеснявам се, че тези млади хора няма да могат да се реализират по този начин. Всичко, което е заплаха за другите партии по някакъв начин, бива елиминирано от публичното пространство и после следва въпросът къде изчезнахте.
– В момента виждаме отново напуснали АТАКА да правят своя партия. Депутатът в 40-то Народно събрание Георги Димитров прави партия „За единна България“, която ще е проруска.
– Прекалено много станаха проруските партии. За тази не бях чувала. Георги го познавам, не е по неговите възможности да прави партия, няма качества на лидер. Много бивши депутати се пробваха да направят партии. Виждате какво се случи и с Велизар Енчев. От месеци не съм чувала за него. Предполагам, че има дейност, но няма кой да го отрази. Не е това, което беше в началото. Той се появи във вид на разобличител. Политиката започна да се определя на по-високо ниво. Както вотът се разпределя по време на избори, беше хваната една печатница, но аз съм убедена, че поне още две са работели по това време и е имало манипулиране на вота. Виждаме комфорт на тези, които вече са във властта, няма нагласа да бъде допусната друга партия, дори и идеите да бъдат най-добрите.
– С какво се занимава вашият син Димитър, вече не е евродепутат?
– Димитър си взе изпитите за адвокат, от което е много горд, защото трудно стават нещата в България. Смята да се занимава с адвокатура, младият човек е оптимист по принцип и смятам, че ще се получи. Правото е неговата стихия, обича си професията.
– Как е Вашата внучка Капка?
– Внучката ми беше приета в детската градина в Горна Баня без връзки, от което съм много горда, защото успя сама да се класира. Митко също е завършил там. Това ми дава единствено някаква надежда, че България не е една стена, в която се сблъскваш каквото и да решиш да направиш. Ходя по улиците и виждам, че хората са много бедни, озлобени. При такъв народ може да очакваш да се случи не само напрежение, а то да ескалира и да излезе извън контрол. Това са хора, които нямат какво да губят. И най-бедният шофьор на такси е наясно с политиката.
– Пишете ли нова книга?
– Събирам това, което съм писала, имам да сглобя две книги. Не са посветени на никого, едната е разкази с неочакван край, а другата е със стихотворения.
– Как приехте новината, че Волен Сидеров ще става баща?
– Безразлично ми е.
– Какво ще му пожелаете?
– Абсолютно нищо не мога да пожелая.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
