Диригентът Стилиян Киров: С музика в живота си човек мисли на друго, по-извисено ниво

0

Има порода хора, за които успехът и късметът са като детска игра – случват се почти неусетно и с лекота. Такъв е случаят със Стилиян Киров, чиято история е като от учебник по кариерно развитие в музиката. За българският диригент Стилиян Киров авторитетното издание „Чикаго Трибюн“ пише: „Той е свежа аномалия в епоха на музиканти, които мислят само за автобиографиите си“, а неговият мироглед действително не е фокусиран върху наградите и постиженията на всяка цена. 35-годишният българин е най-младият диригент в историята на Илинойската филхармония в Съединените щати. Паралелно с това е и музикален директор на Бейкърсвилдския симфоничен оркестър и „Симфония в До“ в Ню Джърси. Стилиян Киров на 17 януари дирижира Софийската филхармония – една сбъдната мечта, защото това е бил оркестърът, който е чул за първи път като дете в зала „България“. Успях да разговарям между репетициите с възпитаника на престижния „Джулиард скул“ в Ню Йорк за музиката като вдъхновение, носталгията по България и щастието вкъщи със съпругата му и 4-годишният им син.

Стилиян Киров

сн. Chuck Moses

Коя е най-ценната награда в кариерата Ви? ЕМИ за работата ви по музиката на няколко късометражни филма за Мемфис?

– Аз гледам по-скоро на най-ценните награди като възможност да се прави музика с най-големите оркестри, които съм дирижирал – Берлинската филхармония, в Карнеги хол с чудесни музиканти, но това са по-ценните награди, отколкото признанието. Най-ценното от един конкурс е да правиш музика на великолепни концерти с оркестри, ако спечелиш.

Роден сте в София и като всяко дете от 80-те години на миналия век със сигурност любими са ви били игрите на воля с приятели в квартала. Пазите ли още тези приятелства?

– О, да! Винаги, когато си идвам в България се срещаме. Дори последния път и децата ни се запознаха.

– Какво дете бяхте?

Мисля, че може би палаво до някаква степен, но и разбрано, поне от това, което са ми казвали. Обичах да правя добро за другите – така са ме възпитавали, така се опитвам да възпитавам и аз сина си. Това е пътеводна светлина като цяло в характера ми.

От къде идва интересът ви към музиката?

– Майка ми беше тази, която аз чух, че свири на пиано в много ранна възраст, т.е. тя свиреше, а аз бях винаги до пианото и слушах. Баща ми също обича класическа музика. Тази възможност да сме заобиколени от музика е била много важна в израстването ми и ми донесе много вдъхновение да следвам тази професия. Родителите ми никога не са настоявали да стана музикант, но пък щяха да ме подкрепят, каквото и да бях избрал, а това е музикантският път – аз не виждах друг път, тъй като това е, което аз изключително обичам и искам да правя. Има такава пословица, че когато професията ти е хоби, не трябва да работиш даже и един ден, а аз така се и чувствам – правя това, което наистина обичам и това даже не е и работа. Това е удоволствие, едно артистично търсене и в тази връзка имам голям късмет.

Завършвате музикалното училище „Панчо Владигеров“ със специалности пиано и обой, а след след втората година в консерваторията у нас записвате и магистратура по дирижиране във френската столица. Но там имате интересен случай – в Париж професорът Ви по дирижиране ви е казал, че ще ви уволни…

– Да, вярно е! Бях една година асистент и всичко вървеше отлично, а на следващата година той ми каза: „Започваш да се чувстваш много комфортно, време е да поемеш по друг път!“ Попитах го защо, та аз се чувствам чудесно, а той ми каза, че не е хубаво да се чувствам комфортно, а да търся следващата стъпка за развитие. Това беше много добре за мен.

Стилиян Киров

сн. Alabastro Photography

И следващата стъпка беше Джулиард скул? След завършването е дошъл и един труден момент в живота ви – а сега накъде? Какво си помислихте след дипломирането си в Ню Йорк – за връщане в България или да останете в САЩ и да продължите? 

– След „Джулиард“ имаше един много интересен момент за мен, защото правех всичко – писах лъкове за колеги, събирах оркестър, свирих на орган в църкви, доколкото можех го правих, преподавах. Човек не трябва да гледа в черно и бяло, а където има възможности. Това търсене на следващата крачка е важно. Същото беше и в Сиатъл – след три чудесни години във филхармонията аз обявих, че напускам, без да имам работа следващия сезон. Това ме подтикна да работя още повече, а и синът ми току-що се беше родил. Работех за намиране на работа, за намиране на следващия път, за следващата крачка и имах щастието да спечеля позиции в два оркестъра, но понякога човек трябва да рискува малко.

Стилиян КировРиск е нужен не само в професията, но и в любовта. С руската пианистка Анастасия Поф се запознавате в Ню Йорк, докато учите в „Джулиард“, а тя – в Манес. Запознава ви брат ѝ, който е бил Ваш състудент. Как пламна любовта след запознанството?

– Много спонтанно и бързо. Срещнахме се след един концерт, а аз мисля, че брат ѝ и неговата приятелка ни сложиха умишлено на масата след концерта един до друг. Заприказвахме се, че имаме сходни интереси, възприятие за света, но и сме много различни. След онази вечер сме заедно. Живяхме в Ню Йорк, после аз бях в Мемфис, а тя завършваше училище в Ню Йорк, заедно сме повече от 10 години. Анастасия е от Русия, тя е пианистка. Понякога обичам да се шегувам как успях да я излъжа да се оженя за нея (смее се). Тя е човек, който дава всичко за семейството, поддържа ме, подпомага ме от всички гледни точки. Може би тя е най-големият ми критик в положителен смисъл, но и човек, който ще ми каже истината в очите, който ще ми даде съвет и който ще разбере, когато ме няма две седмици вкъщи. Така че, за да бъдеш диригент, трябва наистина да имаш една страхотна съпруга.

От няколко години с Анастасия и 4-годишният Ви син живеете във Флорида. Музиката ли е водеща и в живота на наследника Ви Себастиан-Пламен?

– Той доста е заобиколен от музика и определено чува ноти, може да пее правилно, но мисля, че интересите му са доста различни. Изключително му харесва всичко, което е свързано с технологиите, с Илън Мъск, с Тесла, с Хайпър Луп. Иска да строи бързи влакове, ролъркостъри, машини на времето. Имам чувството, че той ще бъде изследовател в тази насока, но аз и жена ми му даваме колкото се може повече възможност да чува музика, да е заобиколен от музика. Аз смятам, че ако имаш музика в живота си, по принцип мислиш на друго по-извисено ниво, виждаш света от една друга гледна точка. 

Стилиян Киров

Някога, по пътя на успешната Ви кариера усетил ли сте и капка снизходително отношение за това, че сте българин?

– Не, никога! Мисля, че хората много ценят, когато говориш езика им, когато си прегърнал културата им, поне аз съм имал късмета винаги да бъда приет топло, с уважение и с любов.

Какво ви липсва от България?

Освен кухнята, разбира се (смее се), приятелите, моите баби, българският дух понякога. 

Със съпругата Ви сте две славянски души, които живеят много далеч от родните си места. Мислили ли сте да се върнете някога към корените си?

– Да, говорили сме, но на този етап – не, защото ние изградихме семейство в САЩ. Желанието ни е да можем да се връщаме по-често, да сме в България, в Европа, в Русия, защото познаването на света е едно богатство, а ако може това да го дадем и на сина ни, би било чудесно. 

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg