Рядък случай е българи да заминат на работа в страни като Чечня, но и такива се срещат. Не е рядък случай да се занимават с необичайни дейности – като това християнин да се труди в изграждането на… джамия. С един такъв строител се запознах на път и той ми разказа за този интересен отрязък от живота си. Не пожела да публикуваме името му, защото искаше да отиде пак, а това можело да му попречи. Затова го наричаме Ивайло, а преди една година през зимата е бил строителен работник в Аргун, град, намиращ се на 16 км от столицата на Чечня – Грозни. Българска строителна фирма оформя трудовия му договор и заедно с още няколко свои приятели и колеги от родния му град заминават за Чечня. Заплатата не била кой знае колко по-висока от тази, която вземат българските строители, но това все пак е било работа, а извън страната винаги е по-различно. Чечня му се вижда интересна страна и той, както всички я свързвал с войни и размирици, затова бил изненадан от това, че се среща с нещо по-различно от това, което е чувал досега за нея. Ето неговия разказ за работата, видяното и преживяното в тая далечна държава.
Ивайло, с какви мисли и надежди замина да работиш в Чечня? За нея не се говореха хубави неща като размирен район, не се ли страхуваше от ситуацията, която ще завариш там?
– Не съм сигурен какво съм си мислел, когато съм заминал, но в Чечня животът не е никак опасен нито за хората, които живеят там, нито за чужденците. Обстановката е спокойна, няма размирици, няма и престъпления. Това може би се дължи на факта, че по улиците има много полиция, въоръжена с автомати и пистолети, редът се пази много строго.
Усещаше ли се ли се присъствието на руски войски, на руска бойна техника в страната?
– При нас, в Аргун нямаше нито руснаци, нито бойна техника… Но военни бази на руснаците има, макар и на други места в страната.
Чечня е мюсюлманска държава, това как се отразява на поведението на хората, жените на публично място забулени ли са, излизат ли сами на улицата?
– Да, задължително е да са забулени, макар че тия жени, които работеха в нашата столова, имаха само по една забрадка. Те не бяха затворени или необщителни – разговаряха с нас, шегуваха се, не се плашеха от нас като мъже.
Това е било сериозно и крупно строителство на джамия от голям мащаб и невероятна архитектура. Кой я строеше за малък град като Аргун?
– Средствата и материалите идваха предимно от Турция, а самата джамия се строеше в чест на майката на президента на Чечня.
-
- Джамията в Аргун отвън
-
- … и отвътре
Как се отнасяха към вас като чужденци, имаше ли разлика между вас и местните работници, какви бяха условията за живот и работа?
– Не мога да се оплача от лошо отношение, макар заплатите да не бяха много по-високи от тези в България. Но храната им не беше много добра – готвеха местна кухня, която беше типична за района и не ни харесваше. Ходехме да хапваме другаде.
Какво е впечатлението ти от тази непозната за теб дотогава страна, как се развива след войната и безбройните терористични актове?
– Направи ми впечатление, че нищо тревожно нямаше в обстановката – пазарите бяха пълни с продукти, колите, с които се движат чеченците, са предимно западни, а строежите са много и навсякъде. Когато се случваше да говорим за минали събития, чеченците се шегуваха, че по време на войната тук можел всеки да си купи танк, а един от спонсорите на строежа разказваше, че имал собствена рафинерия в имота си. В днешно време, разбира се, не са много доволни, защото срещу техния нефт руснаците им давали трохи, а те прибирали лъвския пай от печалбата. Но въпреки това, днес Чечня не е изостанала държава – може да се каже, че е по-развита и от България.
-
- Чечня по време на войната
-
- … и днес
Какъв език се говори в страната?
– Говори се чеченски и руски – и двата езика се знаят и от старото, и от младото поколение. Тъй че, можехме да се разбираме добре помежду си.
Не сте ли имали неприятности с местните хора, заплахи по Ваш адрес?
– Не, никакви. Преди войната тук е имало голям брой българи – занимавали са се с производство на вино – с лозя и търговия на вина. А и климатът е подобен на нашия – може би да е малко по-топъл. Местните хора не са имали лоши впечатления от българите и с нас се разбираха добре.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
