Акад. Георги Марков: Илинденско-Преображенското въстание е пример за единение между българите

0

Георги Марков е роден в Пловдив на 17 ноември 1946 г. През 1970 г. завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Същата година става секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН, а през 1993 г. е вече негов директор. Преподавател в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Илинденско-Преображенско въстание, академик Георги МарковАкад. Марков, защо Илинденско-Преображенското въстание е връхна точка в национално-освободителното революционно движение на българите в Македония и Одринско?

Въстанието е подготвено, както от ВМОРО, така и от Върховния македоно-одрински комитет. Това е един пример на единение между българите – борци за свобода, които се сдружават, за да предизвикат поредна източна криза. Имали са за пример Априлското въстание от 1876 година, което претърпява военно поражение, но завършва с военен успех. Зверствата по време на Априлското въстание предизвикват поредната осма Руско-турска война, която за нас е освободителна. За съжаление Гоце Делчев и Левски не доживяват въстанията, но надеждите са били да бъде привикана тази криза и да се намесят шестте европейски сили, да се предостави административна автономия на Македония и Източна Тракия, както е имало такава автономия по отношение на Източна Румелия, както Даме Груев споделя пред акад. Любомир Милетич, което е записал в спомените на най-важното действие на въстанието. Вече от една административна автономия до присъединяването към майка България е само една крачка. За съжаление международните отношения не благоприятстват за разлика от 1876 година такава криза в Източния въпрос. Русия се обявява против въстанието, защото се подготвя за война с Япония. Германия е за статуквото на Балканите, Австро-Унгария също.

С кое въстание можем да сравним Илинденско-Преображенското?

Можем да го сравним само с Априлското въстание. То дори е по-голямо по обхват и по участие от него. Има определени исторически обстоятелства, които благоприятстват или не за успеха на едно въстание.

Какъв е международният отзвук и какви са последиците от това въстание?

Има отзвук в Европейската общественост, във вестниците, в телеграфните агенции, в Балканския комитет на братята Бъкстон в Лондон. Но те не повлияват в политиката на европейските правителства да се притисне високата порта, да се стигне до административна автономия. Стига се до Мюрцщегската реформена програма за главен инспектор на областта Македония, за жандармерия под командване на европейски офицери. Има опити за реформи, но не постигане на административната такава, желана от въстаниците. Българското правителство на ген. Рачо Петров е имало желание да се намеси, но българската армия не е била готова за война с Османската империя, както става 9 години по-късно в победоносната Балканска война. Българското правителство е помагало и с доставка на оръжие, и с командировка на офицери, както и със средства за бежанците, но не е могло пряко да се намеси военно.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg