Ей така точно се купуват скъпи джипове, къщи в скъпарски квартали, почивки в хотели с пет звезди, засукани вечери в ресторанти, в които поне си сигурен, че ще те обслужат като хората и ще получиш това, за което всъщност плащаш!
Искате да забогатеете и Вие, искате и Вие почивки в чужбина и малко лукс. Отдавна търсите идеята, но все още не е изкристализирала ясно в съзнанието Ви. Не се тормозете, ето една печеливша идея от нас!
Предлагаме Ви идеята да си откриете малка механичка или по-голяма механичка, с не особено претенциозен интериор и народна музика, но пък да е на подходящото място с голям поток от хора, които просто няма как да я пропуснат, и да й поставите табела с гръмката дума „Ресторант”.
Следва да наемете персонал, който трябва поне малко да вдява английски, и да го обучите, че клиентите не са от значение. Това е много важно правило, ако наистина държите да спечелите повече от идеята.
Менюто. То трябва да избива рибата!
Задължително включете в него шкембе чорба и разбира се гледайте вътре да липсва шкембе. Името на чорбата е достатъчно, нали се поръчва заради „идеята” да ядеш шкембе чорба, не заради съставките!
Включете и традиционната „Дроб сърма” и задължително я сервирайте без кисело мляко! Нали има дроб и ориз, нека да спестите някой лев от киселото мляко, те клиентите може и да не забележат липсата му. Ако пък се случи клиентът да си поиска киселото мляко от сервитьора, то той трябва предварително да е обучен да отговаря: „Да, ей сега го нося!”, след което повече да не се върне при клиента. Ако пък клиентът втори път си поиска киселото мляко, то сервитьорът следва да продължи по познатия начин. Вече, ако клиентът е наистина толкова нахален и си поиска киселото мляко за трети път, то този път наистина трябва да му отвърнете, що за наглост от страна на клиента! Достатъчно е сервитьорът да му донесе някакъв разреден млечен сос с копър и да се усмихне полугалантно – полубезразлично, че поднася гадост, без да му пука дори, че не отговаря не само на нуждите на клиента, но и на нуждите на самото ястие.
И не забравяйте – хляба! Този, най-насъщният, без който не може! Ако парче франзела на грил, разрязана на две, е хартисала от чинията на някой друг клиент, но пък що-годе има добър външен вид, то не се притеснявайте да я поднесете на следващия клиент, който си е поръчал „пърленка с кашкавал”. Пък ако клиентът случайно се усети, че пърленката му май е видяла соса с моркови на някой предишен нейн притежател, и тропне с длан по масата, че и си знае правата, ами да не Ви пука! Пратете сервитьора да я отнесе, задължително казвайки на клиента: „Да, ей сега ще Ви донеса нова!” и съгласно политиката на печелившия Ви бизнес, сервитьорът следва да заобикаля от далече масата на ядосания клиент, разбира се без да носи новата франзела.
Ако клиентът извади тежката си артилерия и извика Вашия управител на механичката, изобщо не се колебайте, а го пращайте смело. Колкото повече такива битки води, толкова по-добър мениджър става и Вие печелите повече. Управителят следва да владее английски на средно ниво, да умее да се съгласява с клиента, да умее да изказва своето съжаление за създалата се ситуация. И толкова. Ако клиентът очаква да не си плати сметката, ама разбира се! Може да му се предложи дори кафе за извинение, затова че клиентът си е тръгнал гладен и разочарован.
Цаката на цялата работа е, че въпреки, че управителят на Вашата механичка обещава на клиента да му бъдат приспаднати сумите за храните, които не отговарят на очакваното, в крайна сметка сервитьорът да си ги включи в сметката и след това да заобикаля клиента от далече, а дори да се покрие в кухнята за 20-тина минути.
Ако смятате, че идеята не работи, то предлагаме да се поразходите из сгушените скъпи квартали в полите на Витоша, и да се убедите сами. Дерзайте!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!


