Европа на „специалните статути“ е началото на края на розовата мечта „единни в многообразието“. Днес повече от всякога в Европа сме разединени в различията. Германия изнемогва под напора на сирийска и южноафриканска мигрантска любов. Франция е фрустрирана арена на терористични атаки. Гърция както обикновено палува под звуците на сиртаки и мириса на узо и печен лаврак – този път на българската граница. Вишеградската четворка е готова да реставрира с лекота един мини Източен блок.
България е винаги с Меркел, но никога против Русия.
А Турция е неизбежният онбашия на Евросъюза, който, ако бъде разсърден, ще „наводни“ /по Ердоган/ летаргичния и инертен стар континент с мургави мъже, заради които европейките ще трябва да вървят по улиците прилично облечени и на една ръка разстояние.
След тежки преговори и учудващо единодушие Великобритания получи правото за период от седем години да спре социалните добавки към най-ниските заплати на новопристигащите в страната в опит да се опази поединично от прииждащите мигранти. За да задържи Великобритания в ЕС и да предотврати поредната заплаха от разпад, Съветът даде на Камерън привилегии, каквито само преди половин година отказа дори да обсъжда с Ципрас. И така напълно затвърди убеждението, че
в ЕС, независимо от публичните декларации, върлуват двойните стандарти и делението на елитни и проблемни членове.
Юнкер нарече постигнатата сделка с Великобритания „край на дълго пътуване“, но все повече изглежда, че
съюзът е на автопилот и никой не знае нито кой е на борда, нито каква е дестинацията.
Визионерската и лидерска немощ на ЕС роди миналата седмица странната формула „по-малко социални придобивки“= реформирана Европа. И така отключи кутията на Пандора. Защото вече никой не може да спре националистическите сили в европейските държави да шантажират своите правителства с референдуми за излизане от общността, а министър-председателите на свой ред да „реформират“ съюза по най-трудния и абсурден начин – чрез извоюване на ексклузивни, промоционални пакети с изключения от европейските правила. Така
няма да е далеч времето, когато ЕС ще се превърне в съюз на специалните статути, а не единен политически, икономически и културен организъм, който диша и се развива в общ ритъм.
Каквото и да твърдят социологиите в момента, Великобритания едва ли ще напусне ЕС, особено след видимия скептицизъм на Лондонското сити към Brexit. Великобритания извън ЕС означава сбогом на екстри, които англичаните отдавна смятат за даденост – пътуването без визи, свободния достъп до единния пазар, възможността да влияят върху решенията на една все пак доста силна икономическа общност. Камерън изигра добре английските карти във вътрешнополитически план, правителството ще има още един коз срещу непокорните шотландци, Великобритания ще излезе по-силна от референдума, но ЕС като цяло става все по-разколебан и безпомощен да намери общия изход от лавинообразните кризи. А той, изходът, изглежда съвсем прост:
- предефиниране на европейските ценности спрямо новите реалности;
- защита на външните граници, вместо бариери на вътрешните;
- непоколебимост по отношение на Русия /и всяка друга страна, която нарушава международните договори/;
- никакви стъпки назад към националната държава и целенасочени инвестиции в онова, което се нарича Индустрия 4.0., за да си върне Европа привлекателността на носител на бъдещето.
И е странно, че това към момента изглежда толкова невъзможно.
Четете и още от коментарите на Маргарита Бойчева за delo.bg.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!


