Апотеоз на недоразуменията

Не мислите ли, че недоразуменията напоследък стават все повече? Ако с една дума може да се опише усещането от втория управленски мандат на ГЕРБ то тя трябва да е песимизъм. Тоталното чувство за безизходица се подсилва с всяко едно политическо действие или бездействие, с всяка една мимика или дума на мумифицираната продажна политическа физиономия.

Сега съм възмутен от следното и смятам, че имам право. Послушкото

Влади Горанов не подкрепя поправките в закона за ветераните от войната,

въпреки че той е гласуван от народните представители, без нито един против и въздържал се. Нещо повече, Владислав Горанов изплеска и убийствено становище по-случая, което освен че беше арогантно, но беше и лишено от финансова логика и то при положение, че иде от устата на финансовия министър. Това решение тотално сложи край на надеждите на 3 хиляди останали живи фронтоваци у нас (всички до един над 90 години) за достоен и по-добър социален живот и здравен статут. Какво са за финансовия ни министър 3 хиляди живота, които и без друго са към края си?! И какво от това, че тези някога млади и смели хора са рискували живота си за България, като на този етап може да се спестят 2,6 милиона, я за закърпване на дупки в държавния бюджет, я за закърпване на дупки в някой частен бюджет… Очевидно е, че господин министърът няма моралната отговорност към хората излезли на фронта да бранят държавата си, на която, по-лошо стечение на обстоятелствата за тях точно той в момента е финансов министър. Подобно нещо е необяснимо.

В същото това време в едно друго министерство фурнаджийската лопата и социален министър на България –

Ивайло Калфин лобира за безплатни детски градини за родните циганчета,

за да имат равен старт в живота, да бъдат интегрирани и бла, бла, бла, бла. Никой ли не схвана, че този етнос не иска интеграция. За един циганин е достатъчно да не работи, да може да краде безнаказано и да дои социални помощи. Къде отива Калфин с тази идея? Топлата вода ли си мисли, че е открил? Най-много да се увеличи престъпността сред децата в детските градини, покрай циганчетата да пропушат и други още преди първи клас, а току виж и лепило са задишали.

Едните искат да живеят в изолация, а другите искат интеграция заради електоралния потенциал на изолиращите се. Едните живеят недостойно в паразитна форма на живот и на тях им се помага, а други, рискували живота си на фронта, живели достойно, им се подиграваме, защото с два милиона лева ще си купим много гласове на предстоящия президентски вот, например.

Това е не просто срамно и необяснимо, това е арогантно и поражда в мен копнеж към едни минали времена, в които инквизицията и Аутодафе (акт на вярата, при който се изгарят живи хора на клада по време на Инквизицията) „справедливо“ решаваха нещата.

България е поела по пътя към ада, но постлан не с намеренията на доброто, а с нелепостта на недоразуменията. Всяко едно управленско решение е срещу държавата, в която уж суверен е народът.

Това е тъжна приказка, която един ден няма да има дори кой на кого да разкаже. Разбирате защо…