Страсти в Светлата седмица

0

Прекрасни слънчеви и топли априлски дни. При това неработни. След дългия студено-дъждовен период, празничните Великденски дни съживиха цял един народ, който щастлив тръгна по пътищата на родната страна. Не крия – наложи ми се да тръгна и аз.

Пътуването ми на отиване беше от хубаво – по-хубаво! Толкова пусти пътища отдавна не бях виждала, шофирането беше истинско удоволствие, което в едно с ослепителното слънце и напъпваща пролетна зеленина, донесоха наслада за уморените сетива. Късмет, че тръгнах във втория неработен ден. Това беше Раят!

Адът – той не закъсня. Ама никак. Тръгвайки наобратно от Рая изпитах всички чувства, които човек обикновено се моли да не изпита. Ослепителното слънце, прекрасните зелени полета, романтично разцъфналите дървета, забелязах ги само в първите десетина минути. После – нищо нямаше значение. Освен факта, че си жив.

Жестока катастрофа, трима загинали, невинно детенце в кома, майка му – чудо, жива, но в тежко състояние. Къде ли – на един от най-опасните участъци в нашата татковина. Има толкова много мъртви души, бродещи по опасните му завои, че може да се построи гора от високи издигнати кръстове, които поне да стряскат неразумните и нетърпеливите състезатели, за които маркировката, пътните знаци и човешкият живот представляват точно едно нищо. Не било писано да съм там, минах малко по-късно. Изгубих час в обикаляне по селските пътища, но не изгубих живота си. И този на децата си. Благодаря на Бога, че ме забави да не тръгна по-рано!

gora ot krystoveНо това бе едва началото на адския път към вкъщи. Час по-късно едва не загубих живота си. И този на децата си.

Ако нещо е писано, то просто става. Точка. Няма значение колко добър шофьор си, колко голям опит имаш зад гърба си, каква кола караш. Самочувствието на пътя е излишно. Единственото, до което води, са грешки. А когато самочувствието зад волана е без покритие, тези грешки струват още по-скъпо – прескъпо – безценно. Колкото струва човешкият живот. Нищо не може да измери и оцени човешката болка по изгубен човешки живот, никой съд не може да възмезди убийствената празнота, че някого вече го няма!

Да шофираш не е само да въртиш волана и да сменяш предавките. Не е само да си сложиш гъзарските слънчеви очила, с което нереалистично да си мислиш, че се откъсваш от заобикалящата те среда, не е само да надуеш на плейъра последните музикални хитове, не е само да се фукаш пред мацето до теб, какъв велик шофьор си. Много повече е! Най-малкото е отговорност и почитание към живота. Ако не към собствения, то поне на другите, които са до теб, пред теб, зад теб.

Когато правиш маневри на пътя, каквито и да е, огледай се!!! Два пъти!!! Не си сам на пътя, дори да си мислиш, че е така. Никой няма правото да е безотговорен, да е нагъл, да е разсеян! Щом е участник в движението – от него зависят човешки съдби. Сядайки в трабанта или в прескъпата си нова кола – имайте го предвид! На пътя всички са равни! Човешкият живот е равен. Няма бедни и богати. Душите – бедни или пък богати, по признаци съвсем различни, са просто души, и всички отиват „на оня свят”. Няма никоя на простосмъртен, завърнала се оттам. Дори по Великден. Да ви е честита Светлата седмица! Бъдете благословени, че я доживяхте! Амин!

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg