В дни като този, който е отреден за почит към Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, най-много ме дразнят пишман-патриотите. Има една такава особена група хора, които на 3 март, 2 юни, 6 септември или друга паметна историческа дата, заливат социалните мрежи с патриотични призиви, гръмки лозунги и демонстрират какви българи и патриоти са. А всъщност патриотизмът не е нещо, което се афишира по такъв натрапващ се начин. Той е състояние на духа. Той е ценност, която се носи в сърцето и с която живееш всеки ден.
Затова, в дни като този, се радвам и се гордея с истински прояви на патриотизъм, а не с позьорство. И тъй като ние, българите, имаме една странна склонност – да рушим и поругаваме всичко, което не ни харесва, дори да е част от миналото ни, аз не просто приветствам, а се възхищавам на тези, които създават и градят паметници.
И докато в Деня на Ботев, в размирното село Гърмен, хиляди българи надигнаха глава и протестираха, за да накарат държавата да се събуди и да заработи, съвсем наблизо се случваше нещо друго.
В гр. Гоце Делчев, само на 6 – 7 км. от Гърмен, бе открит паметник на Ботев. Какво по-патриотично послание и какво по-добро отбелязване на 2-ри юни от това?
Колко е символично, че точно в 12.00 часа вчера и в Гърмен, и в Гоце Делчев, стотици хора сведоха глави и почетоха българските герои и патриоти, дали живота си за нашата Родина. В такива дни съм силно емоционална и точно такива прояви на единност и патриотизъм са нещото, което ме кара истински да се вълнувам и да се гордея със своя български произход. Жалкото обаче е, че в повечето случаи се сещаме за нашите велики личности и техните дела, само в нарочените за това дни.
Защо е нужно да се случи нещо в Гърмен, за да си дадем сметка, че ние сме българи, че това е нашата държава, че ние определяме правилата и точно ние сме тези, които трябва да ги спазваме. И защо повече градове не последват примера на Гоце Делчев, като издигнат поне един нов паметник на един от националните ни герои?
Мнозина от вас сигурно биха казали: Паметниците са отживелица, защо е нужно да ги поставяме и да им се кланяме? Според мен е нужно, защото това е нашата история. Нужно е, защото понякога имаме твърде къса историческа памет и е нужно да си напомняме какви сме били и какво сме имали. Нужно е, защото много от децата днес дори не са чували за Ботев, Яворов, Гоце Делчев и много други велики българи…
След като държавата ни не мисли за това как да гради национална памет, да създава горди българи и прави България истинска Родина за нас – българите, то ние като общество бихме могли да се вземем в ръце и да направим каквото смятаме за нужно.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
