След Деня на Ботев – размисли за патриотизма

0

В дни като този, който е отреден за почит към Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, най-много ме дразнят пишман-патриотите. Има една такава особена група хора, които на 3 март, 2 юни, 6 септември или друга паметна историческа дата, заливат социалните мрежи с патриотични призиви, гръмки лозунги и демонстрират какви българи и патриоти са. А всъщност патриотизмът не е нещо, което се афишира по такъв натрапващ се начин. Той е състояние на духа. Той е ценност, която се носи в сърцето и с която живееш всеки ден.

Размисли след Деня на БотевЗатова, в дни като този, се радвам и се гордея с истински прояви на патриотизъм, а не с позьорство. И тъй като ние, българите, имаме една странна склонност – да рушим и поругаваме всичко, което не ни харесва, дори да е част от миналото ни, аз не просто приветствам, а се възхищавам на тези, които създават и градят паметници.

И докато в Деня на Ботев, в размирното село Гърмен, хиляди българи надигнаха глава и протестираха, за да накарат държавата да се събуди и да заработи, съвсем наблизо се случваше нещо друго.

В гр. Гоце Делчев, само на 6 – 7 км. от Гърмен, бе открит паметник на Ботев. Какво по-патриотично послание и какво по-добро отбелязване на 2-ри юни от това?

Размисли след Деня на БотевКолко е символично, че точно в 12.00 часа вчера и в Гърмен, и в Гоце Делчев, стотици хора сведоха глави и почетоха българските герои и патриоти, дали живота си за нашата Родина. В такива дни съм силно емоционална и точно такива прояви на единност и патриотизъм са нещото, което ме кара истински да се вълнувам и да се гордея със своя български произход. Жалкото обаче е, че в повечето случаи се сещаме за нашите велики личности и техните дела, само в нарочените за това дни.

Защо е нужно да се случи нещо в Гърмен, за да си дадем сметка, че ние сме българи, че това е нашата държава, че ние определяме правилата и точно ние сме тези, които трябва да ги спазваме. И защо повече градове не последват примера на Гоце Делчев, като издигнат поне един нов паметник на един от националните ни герои?

Размисли след Деня на БотевМнозина от вас сигурно биха казали: Паметниците са отживелица, защо е нужно да ги поставяме и да им се кланяме? Според мен е нужно, защото това е нашата история. Нужно е, защото понякога имаме твърде къса историческа памет и е нужно да си напомняме какви сме били и какво сме имали. Нужно е, защото много от децата днес дори не са чували за Ботев, Яворов, Гоце Делчев и много други велики българи…

Размисли след Деня на БотевСлед като държавата ни не мисли за това как да гради национална памет, да създава горди българи и прави България истинска Родина за нас – българите, то ние като общество бихме могли да се вземем в ръце и да направим каквото смятаме за нужно.Размисли след Деня на Ботев

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg