Изследователи откриха, че еднакво в процеса на учене на малките деца и на роботите, позата играе важна роля в запаметяването и правенето на връзка между името и конкретен обект.
Експериментът бил планиран и проведен от психолозите проф. Линда Смит от университета в Индиана и д-р Виридиана Бенитес на Университета на Уисконсин-Медисън. За експеримента в областта на роботиката допринесъл д-р Антъни Морс от университета в Плимут.
Проучването показва, че тялото играе важна роля в ранната детска възраст, за запаметяване на имена и обекти. Също така показва как малките деца използват положението на тялото в пространството, така че да комбинират идеите,
казва Смит. 
Авторите на експеримента опират до епигенетичната роботика, при която роботите се обучават като деца, тоест чрез взаимодействие с околната среда. Много проучвания показват, че способността за запаметяване е тясно свързана със стойката. Не е доказано обаче обратното, че промяната на позата има значение за забравянето.
В първия етап на изследването експериментите са извършени с роботи, а след това с деца на възраст 12-18 месеца. На робота е показван предмет, разположен в ляво, а след това предмет, разположен в дясно. Демонстрацията била повтаряна, докато роботът затвърдил нагласата си за мястото на обектите и самите обекти. След това, вече без да се поставят обекти, погледът на робота е насочван наляво и му е подавана команда, която е предизвикала същата поза като по време на предварително проведената демонстрация.
По-късно и двата обекта са показани в първоначалните им места без да бъдат назовавани, в последствие обектите са именувани, но поставяни на друго място, което накарало робота да се обърне и да се протегне за предмета, свързван с неговото име.
За осъществяването на връзката между обекта и името му, експериментът е повторен 20 пъти. Въпреки това, когато целевият и контролният обект били поставяни в двете места, така че да не може да се направи връзката между специфичната комбинация от отношението, роботът не успявал да разпознае целевия обект.
В проучването, проведено с децата, били получени много сходни резултати, което още веднъж показва ролята на позата за възпроизвеждането на имената и асоциирането им с предмети.
Тези експерименти могат да поставят началото на нов метод за проучване на връзките между стойката на тялото и паметта. Те също са доказателство, че умствените образувания, като мисли, думи и представите за обекти, които сякаш нямат пространствени компоненти или пък физически, преминават през фаза на пространствено взаимоотношение на организма с околната среда,
обяснява Линда Смит. Американската психоложка добавя, че по-нататъшните проучвания следва да определят дали описаното явление се ограничава само до бебетата и малките деца или пък можем да говорим за общи закономерности на мозъка, тялото и ума.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
