„Бих искал моите картини да са отворен прозорец на хората към един по-красив свят“
– заяви в обширно интервю за БТА художникът Никола Манев дни преди рождения си ден на 28 август, който не успя да доживее. Големият български творец почина на 26 август в Париж след боледуване.
„Трябва да оставя максимално количество картини – това е моето желание, друго нямам“ –
допълни творецът, който от години живееше и твореше във френската столица.
„Непрекъснато присъствам в България с мисълта си и картините си. Обичам България и ще я обичам винаги докато съм жив“ –
заяви той.
Ето и малка част от интервюто на Никола Манев за Българската телеграфна агенция:
Въпрос: Какво е за вас свободата? Рисувате ли я?
Отговор: Жесток е стремежът към нея. Постоянен. Неукротим. Превръщаме се в нейни роби. „Трябва да си син на природата, не внук на природата“, е казал Леонардо Да Винчи. Свободата е във всяка моя картина, живея и творя чрез нея.
Въпрос: А какво е за вас светлината?
Отговор: Пъпната връв на човека с вечността. Обичам светлината, ценя я и се стремя към нея. Изобразявам я, защото непрекъснато я виждам. Живея в светлина, творя в светлина, мислите са ми светли, душата ми е светла. Вероятно затова са толкова светли и картините ми.
Въпрос: Доволен ли сте от живота?
Отговор: Е, как да не съм доволен от живота? Доволен съм, разбира се! Дори си завиждам. Да ви призная, аз съм завистлив по натура. Всеки човек е завистлив, но някои просто не го показват външно. Приличам на майка си, и тя беше доста ревнива. Завистлив и ревнив вървят винаги ръка за ръка. Човек, който е ревнив, той неизбежно е завистлив. Аз никога не съм обичал да се хваля за каквото и да било. Нека другите да ме хвалят, ако преценят, няма да се съпротивлявам. Завиждам си също така, че съм изживял толкова много неща и емоционални, и любовни, и творчески. Толкова хора по света са ме признали като художник. Е, не мога да не си завиждам! Единствената мъка, която малко ме преследва като сянка е това, че животът е нещо много временно и непостоянно и не го ценим навреме и достатъчно. Изпитвам безкрайно чувство на носталгия по младостта…..Тя ми липсва. Животът, който съм изживял, и нещата които съм преживял са наистина едно огромно богатство, как да не си завиждам за цялото това натрупано през годините богатство. От тук следва, че съм богат човек. Но, уви, в това мое богатство не мога никак да наместя сегашната си физиология и клетките, които остаряват и ще изчезнат в безкрая…
Никола Манев e роден на 28 август 1940 година в Пазарджик, но е израснал в Чирпан. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1962-а е приет във френската Академия за изящни изкуства, където се дипломира в класа по „Живопис“ на професор Морис Брианшон. Тогава се установява в Париж – в ателие в „Ил Сен Луи“. През целия си живот обикаля света и трупа впечатления за платната си. Зад гърба си има над 165 самостоятелни изложби, а над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни. Има над 180 самостоятелни изложби. Манев живее и твори от 57 години в Париж, но остава завинаги свързан с България. През април 2000 г. купува старинна възрожденска къща в Чирпан и я завещава на града заедно с 40 свои картини от различните периоди. През 2008-а Манев става академик на Българската академия за наука и изкуство.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
