Хипотезата за степния произход на индоевропейските езици

0

Две дългоочаквани проучвания подсилват тезата за степния произход на праиндоевропейския език. И двете проучвания използват различни методи и подкрепят една от доминиращите хипотези относно произхода на европейските езици. Според тази теория праиндоевропейският език е създаден преди около 6000 години на територията на степите на север от Черно море. Въпреки че тези проучвания са базирани на най-новите генетични и лингвистични анализи, това не е определящо за окончателния произход на индоевропейските езици. Повечето експерти обаче също така не могат да изключат и конкурентната хипотеза, че праевропейският език се е появил преди около 8000 години в Анадола.

От един общ език произхождат над 400 индоевропейски езика. Най-древните от тях са анатолийският и тохарският – появили се съответно в Анадола и Китай.

Индоевропейските езици

До 80-те години на миналия век в науката съществували различни предположения относно степния произход на езиците. Въпреки това, през 1987 г., Колин Ренфрю, археолог от университета в Кеймбридж, предложил хипотезата, че индоевропейският език се е разпространил посредством земеделието от земята на Плодородния полумесец до Близкия изток. Някои учени бързо го приели, а други отхвърлили тезата, твърдейки че преди 8000 години езиците са били твърде сходни, че да се различават. С течение на времето, обаче, започнали да се появяват все повече генетични и археологически доказателства в подкрепа на концепцията за Анадолската теория за произхода на люлката на индоевропейските езици.

Скептиците обаче останали не особено убедени. Но най-новите генетични изследвания, извършени въз основа на проби от 69 човека, живели преди 8000 и 3000 години в Европа. Изследването, проведено от голям изследователски екип, ръководен от генетика Дейвид Райх и Йосиф Лазаридис от Harvard Medical School и Волфганг Хаак от Австралийския университет в Аделаида.

Изследователите проучвали генетичен материал от девет човека (шестима мъже, две жени и едно дете с неопределен пол), представители на култура, която погребвала мъртвите в дълбоки ями , появила се преди близо 6 хиляди години в северната част на Черно море. Представителите на тази култура били предимно пастири и са първите, построили превозно средство на четири колела. Учените също така изследвали ДНК принадлежността към представителите разположени по на север и по на запад от културата на въжената керамика от епохата на еолита. И в двете култури били открити прилики, особено в областта на животновъдството.

Подробните генетични изследвания показали, че произходът на около 75% от четиримата изследвани представители на въжено-керамичната култура от еолита идвал от културата, която погребвала в дълбоки ями. Това показва, че преди около 4500 години, е имало голяма миграция на дейци от тази култура от степите в посока Западна Европа. Тази миграция вероятно е допринесла за разпространението на праиндоевропейския език. Културата бързо се разпространила на изток и на север от Европа, жителите на тези райони днес са потомци на племената от ямната култура и въжено-керамичната култура. Следователно тези проучвания са доказателства, че преди хиляди години е имало голяма миграция от степите към Европа. Това също е доказателство, че преселението на Анадолийските земеделски народи не е единствената голяма миграция в Европа.

Второто от тези проучвания представя езикови, а не генетични доказателства. Авторите му са учени, които са работили под ръководството на лингвистите Андрю Гарет и Уил Чанг от Университета на Калифорния в Бъркли. Гарет и Чанг използвали еволюционни методи за анализ, за ​​създаване на родословно дърво на индоевропейските езици. В някои случаи приeмали насоки, че някои езици произхождат директно от останалите. Те стигнали до извода, че романските езици са преки наследници на латинския, и санскрит е пряк предшественик на индо-арийските езици. Много учени споделят тезата, но и много не са съгласни. Създаденият от Гарет и Чанг анализ подкрепя идеята, че индоевропейският език е роден преди 6000 години в степите, а също и предположението, че вероятно се е появил в резултат на миграцията от Анадола, за която има доказателства отпреди 8000 години. И когато преди 4500 години жителите на степите започнали да пристигат в Европа, техния език се е разпространил и разделил на различни родствени езици с еднакви корени на думите.

Много привърженици на Анадолската хипотеза обаче не са убедени. Например, Пол Хегърти, езиковед от Института за еволюционна антропология Макс Планк, който оспорва метода на Гарет и Чанг. Ученият казва, че въз основа на писмените източници не може да бъде еднозначно потвърдено, че латинският език е директен предшественик на романските езици. Възможно е да е предшественик на някои диалекти, чиито писмени материали не са били съхранени. Хегърти подчертава, че дори малки разлики между езиците могат да се окажат решаващи за пренареждане на хронологията за произхода.

Други учени, въпреки че подкрепят генетични изследвания, извършени от екипа на Райх, подчертават, че те не могат да бъдат пряко свързани с развитието на езика. Самият Колин Ренфрю, създател на Анадолската хипотеза твърди, че миграцията от степите може да бъде втора вълна на миграция към Централна Европа и тя да се състояла 3-4000 години след миграцията на земеделските производители, които първи донесли със себе си индоевропейския език в Европа. Ако това е така, казва Ренфрю, народите от ямната култура може да не са говорили праиндоевропейски, а някой от индоевропейските езици, от който по-късно са се появили Балтийско-славянските езици като полския или руския език.

Въпросът за произхода на индоевропейските езици обаче, продължава да остава ненапълно разгадан.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg