Подвигът на ген. Христо Луков

Генерал Христо Луков е роден на 6 януари 1888 г. във Варна. През 1907 г. завършва Военното на Н.В. училище с 27-и випуск. Произведен е в чин подпоручик.

Бойната си дейност Христо Луков започва като командир на батарея във 2-ри артилерийски полк на 6-та пехотна дивизия. Отдава цялото си внимание за идигане на българската артилерия, която през войните достига завидни бойни постижения. Неведнъж, благодарение на нея, нашата войска е постигала блестящи победи. Със златни букви в нашата история остават битките при Тутракан, Одрин и Дойран.

Христо Луков е от онова златно поколение български офицери, които през войните громят турци, сърби, гърци, французи и англичани.  От ранна възраст става част от Българската армия, участва във всички сражения през Първата световна война. Командир е на 1-ви гаубичен и 27-и артилерийски полк.

През септември 1918 г. на Добро поле френско-сръбските войски извършва пробив в тесен участък. Уморени, изнемощели и гладни българските войници не успяват да удържат натиска. Антивоенната агитация на социалистите и земеделците допълнително пречи на бойния дух.

Земеделските лидери Райко Даскалов и Александър Стамболийски извършват национално предателство – обявяват Радомирска република. Подвеждат гладните и измършавели войници право към София. По-късно френският командващ ген. Франше Д`Еспере признава, че дължи победата си именно на тези подривни дейности.

През това време майор Луков се намира в Кюстендил. Там е главната квартира на БА. На два пъти тя е нападана и разбивана от метежни войски – на 24 и 28 септември 1918 г.  Такова е било желанието на враговете ни, които са искали да унищожат Родината ни и да я превземат напълно. Сърбите се стремят да си върнат Македония, но не биха отказали и от други български земи. Кюстендил, намиращ се на границата, е бил един от най-желаните градове от страна на „Велика Сърбия“. Сърбите не могат да приемат лесно факта, че именно Кюстендил приема главната квартира на БА – армията, побеждавала ги многократно през годините.

По петите на войниците-метежници настъпва сръбската армия. Тя се движи между долината Царев връх и Калин камък. Сръбската артилерия започва да обстрелва изоставените български позиции. Там обаче е артилерийският офицер Христо Луков с 4 оръдия. Няма време за губене. Без колебание, като истински боец, Христо Луков организира отбраната на града. Посреща така, както трябва, сръбския враг. По негова команда българските оръдия започват да обстрелват сърбите. Страхотен артилерийски огън обсипва настъпващите сръбски части, които са изненадани от факта, че срещат съпротива. Сърбите са отблъснати и побягват назад. Кавалерията им  също се проваля, и тя е посрещната с огън. Така градът е спасен от Христо Луков.

Следва примирие. Сръбският подполковник Томич, който командва разбитите войски при Кюстендил, поздравява българите за успеха и се интересува кои са били тези толкова силни части, които успяват да спрат него и хората му. Българските войски посочват Христо Луков, който все още е с обгоряло лице от артилерийския огън. Точим запитал за останалите, а от наша страна му отговорили, че това са били овчари и козари, притекли се на помощ на Луков. Тяхната задача била да пълнят оръдията на офицера! Томич побеснява от яд, но успява да сдържи гнева си и поздравява Луков. Сръбският подполковник сравнява нашия майор с великия маршал Ней, тъй като само те двамата са останали сами на фронта, за да защитават отечествата си.

          

Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!