Генерал Христо Луков е роден на 6 януари 1888 г. във Варна. През 1907 г. завършва Военното на Н.В. училище с 27-и випуск. Произведен е в чин подпоручик.
Бойната си дейност Христо Луков започва като командир на батарея във 2-ри артилерийски полк на 6-та пехотна дивизия. Отдава цялото си внимание за идигане на българската артилерия, която през войните достига завидни бойни постижения. Неведнъж, благодарение на нея, нашата войска е постигала блестящи победи. Със златни букви в нашата история остават битките при Тутракан, Одрин и Дойран.
Христо Луков е от онова златно поколение български офицери, които през войните громят турци, сърби, гърци, французи и англичани. От ранна възраст става част от Българската армия, участва във всички сражения през Първата световна война. Командир е на 1-ви гаубичен и 27-и артилерийски полк.
През септември 1918 г. на Добро поле френско-сръбските войски извършва пробив в тесен участък. Уморени, изнемощели и гладни българските войници не успяват да удържат натиска. Антивоенната агитация на социалистите и земеделците допълнително пречи на бойния дух.
Земеделските лидери Райко Даскалов и Александър Стамболийски извършват национално предателство – обявяват Радомирска република. Подвеждат гладните и измършавели войници право към София. По-късно френският командващ ген. Франше Д`Еспере признава, че дължи победата си именно на тези подривни дейности.
През това време майор Луков се намира в Кюстендил. Там е главната квартира на БА. На два пъти тя е нападана и разбивана от метежни войски – на 24 и 28 септември 1918 г. Такова е било желанието на враговете ни, които са искали да унищожат Родината ни и да я превземат напълно. Сърбите се стремят да си върнат Македония, но не биха отказали и от други български земи. Кюстендил, намиращ се на границата, е бил един от най-желаните градове от страна на „Велика Сърбия“. Сърбите не могат да приемат лесно факта, че именно Кюстендил приема главната квартира на БА – армията, побеждавала ги многократно през годините.
По петите на войниците-метежници настъпва сръбската армия. Тя се движи между долината Царев връх и Калин камък. Сръбската артилерия започва да обстрелва изоставените български позиции. Там обаче е артилерийският офицер Христо Луков с 4 оръдия. Няма време за губене. Без колебание, като истински боец, Христо Луков организира отбраната на града. Посреща така, както трябва, сръбския враг. По негова команда българските оръдия започват да обстрелват сърбите. Страхотен артилерийски огън обсипва настъпващите сръбски части, които са изненадани от факта, че срещат съпротива. Сърбите са отблъснати и побягват назад. Кавалерията им също се проваля, и тя е посрещната с огън. Така градът е спасен от Христо Луков.
Следва примирие. Сръбският подполковник Томич, който командва разбитите войски при Кюстендил, поздравява българите за успеха и се интересува кои са били тези толкова силни части, които успяват да спрат него и хората му. Българските войски посочват Христо Луков, който все още е с обгоряло лице от артилерийския огън. Точим запитал за останалите, а от наша страна му отговорили, че това са били овчари и козари, притекли се на помощ на Луков. Тяхната задача била да пълнят оръдията на офицера! Томич побеснява от яд, но успява да сдържи гнева си и поздравява Луков. Сръбският подполковник сравнява нашия майор с великия маршал Ней, тъй като само те двамата са останали сами на фронта, за да защитават отечествата си.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
15 коментара
Това са абсолютни глупости! От 1330 година насам сръбски войски не са приближавали Кюстендил на по-малко от 50 км. Луков е мошеник, измисля си! Ако не знаете, това е човекът, който е унищожил ВМРО и превърнал македонците в българофили!
Глупостите ти са в главата. Ти твърдиш, че това не е вярно. А защо вестниците Зора и Трибуна поместват тази случка на първите си страници??? Ген. Христо Луков е бил награден с български орден за слава и с немски железен кръст. Така че фактите говорят!
Дори историците от Историческия факултет отхвърлят тези глупости.
Тези историци са дърти комунисти, заслепени от комунистическата пропаганда. Такива като Искра Баева и някои други с червени партийни книжки на БКП – БСП ли ще са обективният фактор, за да вярваш на тях???
А за пробива при Добро поле кой е виновен? Но не само за него, но и за още много други провалени военни успехи на българската армия, последствията-двете национални катастрофи, а и третата след 09.09.1944. Некомпетентни политици-управляващи, родни предатели-слуги на чужди интереси, външни намеси. Накрая, като участници в антихитлеристката коалиция пак с отнети изконни български територии (Беломорска Тракия и Западните ни покрайнини), изтеглихме си войската от Тракия (Сталин се разгневи) допуснахме сръбска инвазия преди да влезне в сила Парижкият мирен договор и т.нар. СССР не се противопостави като безспорен победител и наш съюзник в защита на нашите териториални интереси! (с изключение на Южна Добруджа)
Защо се разбунтуват войниците и защо се обявява Радомирска република? Защо се признава по-късно при тези победи национална катастрофа?
Кой Джендър е писал това??? Да прегледа архива в Радомир и в Перник и тогава да пише… Та той е избивал и изнасилвал по това време в Радомирско
… защо не говорите и пишете за това … пример – Виолета Якова, 18-годишна, изнасилена и убита в с. Кондов рей, Радомирско…
Виолета Якова е комунистическа терористка, убивала българи по заповед на Москва. А и не е била на 18, а на 24г.
Е,значи ,,правилно “ е изнасилена…щом е била на 24 г
Ами ако е толкова „изнасилена“ колкото е и била на 18 г. ?
Гражданите на република Македония са най-чистите българи-позор за предателя от последния пост.
Виолета Якова -физическата убийца на ген. Христо Луков е еврейка, сътрудник на комунистическа бойна група съставена от 14 души- терористи. По въпроса българи-македонци. Македонци няма-това са българи.
Художествената литература и то раздел фентъзи започна да се представя като историческ факт.
Точно така!
Не трябва да се смесват личните настроения и страсти и историческите оценки. Нужна ни е историческата правда!!!!!! Ако личността на ген. Луков бъде поставена в историческия контекст на събитията, и то безпристрастно и достатъчно професионално осведомено, то ще стане ясно – генералът е националист и като кадрови военен високо е ценял определени страни на германската армия. Той е германофил в този смисъл, но не е фашист – трябва да се прави разлика. И е човек със завидни качества – трябва да се признават, дори когато някои силно се дразнят от това. Той е ярък българин, мъжествен и силен човек, с необичайно силно присъствие на духа. И подвигът пред Кюстендил си е подвиг, той е исторически факт, има много документи за него. Изобщо за ген. Луков много може да се разкаже, не оклеветявайте и не мърсете името на сънародника си. По-добре ще бъде да се запознаете повече с това, как българите преживяват сриването на националното си обединение – при това за трети път!