Как и къде са открити първите ваксини в света

0
ваксини

Едуард Дженър

В продължение на много векове заболявания като едра шарка са намалявали човешката популация драстично. С помощта на измислената от Едуард Дженър ваксина днес смъртността от това заболяване е намалена.

Произходът на това заболяване се губи в праисторията. Смята се, че се е появила още 10 000 г. пр. н.е. По времето на първите земеделски селища в Североизточна Африка. По редица исторически източници е ясно, че древноегипетските търговци са „помогнали“ на едрата шарка да достигне и до Индия. Най-ранните доказателства за кожни лезии, наподобяващи тези на смъртоносното заболяване са забелязани по лицата на мумии от времето на 18 и 20 египетски династии (1570-1085 пр.н.е.). Мумифицираната глава на египетския фараон Рамзес V (починал 1156 г. пр.н.е.) носи доказателства за болестта. В същото време, едра шарка е открита и в древни азиатски култури. Описана още в 1122 г. пр. н.е. в Китай. Споменава се в древни санскритски текстове от Индия.

В Европа болестта навлиза масово между V-VII век и е честа епидемия през Средновековието. Заболяването оказва силно влияние на развитието на западната цивилизация. Първите етапи от упадъка на Римската Империя съвпадат с епидемия, която причинява смърт на 7 милиона души. Навлизането на арабите и кръстоносните походи, откриването на западна Индия допринасят за разпространението на болестта.

Испанските и португалските завоеватели пренасят едрата шарка в Новия свят и местното население, което няма имунитет губи доста от хората си. С пренасянето на нови непознати болести се обяснява и падането на империите на ацтеките и инките. По същия начин, на източното крайбрежие на Северна Америка болестта е  пренесена от заселниците и това води до смърт сред местните. Разрушителната епидемия от едра шарка е един от първите примери на биологична война. Важно е да се отбележи, че през XVIII век в Европа 400 000 души годишно са загинали от едра шарка , а 1/3 от оцелелите ослепява. Смъртността варира от 20 до 60%. При кърмачетата тя е 80% в Лондон и 98% в Берлин.

Възникването на първите ваксини

Става ясно, че всеки, които е боледувал от едра шарка след това е имунизиран срещу болестта. Още през 430 г. пр. н.е. Оцелелите от болестта се грижат за болните.

По време на Средновековието са се използвали много билкови лекарства, кърпи, напоени в разтвори. Въпреки всичко, най-успешната борба за запазването на животи е заразяването. Използвали са ланцети с прясно взети секрети от гнойна пъпка на болен от шарки. След което, секретът се е вкарвал подкожно в ръцете или краката на неболедувалия.

Практиките на изкуственото заразяване са възникнали независимо в няколко страни, които са изправени пред заплахата на смъртоносна епидемия. Но и това нарочно подкожно инжектиране е криело редица рискове. Някои от хората са се разболявали сериозно и са умирали. Други са се заразявали със сифилис по кръвен път.

ваксини

Всичко това е практикувано в Африка, Индия и Китай много преди 18 век, когато е въведено в Европа. Още през 1670 г. черкезките търговци са използвали думата variolation по време на Османската империя. Идващите от Истанбул търговци дават информация на важни особи в Лондон и така през 1714 г. започват експерименти първо над затворници, после над безпризорни деца. Установява се, че

само 2% от заразените по този начин хора са починали, което е в пъти по-малко от естествената смъртност.

Едуард Дженър е английски провинциален лекар, роден през 1749 г. в Бъркли, Англия. Останал сирак на 5 години, той живее с по-големия си брат. На 13 години вече работи като помощник на хирург. Започва да работи в болници и да трупа все повече опит. Интуитивно разбира, че

болестта може да се изкорени.

Като пряко свързан със земеделската общност д-р Дженър е чувал приказките, че доячките на крави никога не се разболяват от едра шарка и те са като имунизирани. Замисля се, че и при кравите съществува подобно заболяване. Силно заинтригуван, той открива, че някои от местните умишлено се заразяват с болестта на кравите.

ваксини

През 1796 г. д-р Дженър взема гной от местна доячка и я поставя в разрез, направен в ръката на момче. След няколко дни става ясно, че момчето е здраво и не се е разболяло от едра шарка, въпреки че е било контактно с болни.

Дженър нарича своя нов метод ваксинация (vaccination) по латинската дума за крава – vacca.

Тъй като не е имало микроскопи д-р Дженър не може да даде научно обяснение защо методът му е ефективен. Той го подава на хартиен носител на Кралското дружество следващата година. Посрещано с известен интерес, предложението му не е достатъчно убедително и са поискани допълни доказателства за ефективността му. Това кара доктора да ваксинира и наблюдава още деца, включително и собствения си син. Пълните резултати от изследването са публикувани през 1798 г., но неговото откритие среща опозиция и дори присмех. С течение на времето неговият метод за ваксинация е признат за ефективен, но много от по-бедните общности все още не могат да си позволят да заплатят.

През 1853 г., 30 години след смъртта на д-р Едуард Дженър ваксината против едра шарка е направена задължителна в Англия и Уелс.

Безспорно, д-р Дженър може да бъде обявен за баща на ваксините. След него много лекари и екипи продължават да правят проучвания и да търсят начин да удължат живота на човечеството. Ето само няколко примера.

Още през 1882 г. започват опитите за създаване на ваксина против туберкулоза. След многобройни опити, през 1921 г. е намерена подходящата форма за имунизация, а през 1924 г. започва имунизирането на бебета и деца.

През 1935 г. Морис Броуди от Университета в Ню Йорк разработва ваксина против детски паралич.

ваксина против детски паралич Морис Броуди

Морис Броуди

През 1933 г. е изолиран един от грипните вируси. През 1942 г. е създадена двувалентна инактивирана ваксина, а през 1978 г. е създадена тривалентна ваксина.

Разработване на нови, по-усъвършенствани ваксини продължава и днес.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg