Майстори на торти: храната като изкуство

2
торти

Емилия Янакиева със синовете й

Запознайте се с един уникален майстор на торти и питки. Емилия Янакиева е завършила Философия и Социални дейности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Омъжена е и има двама сина – Калоян на 13 г. и Боян на 8 г. Споделя, че е избрала да живее на село, далеч от градската суета и мръсния въздух. „По-добре близо до града сред китна природа“, споделя изкусната ваятелка на вкусни питки и торти. Какво е общото между философията, работата в Община Перник и тортите ще разберете от интервюто на Станислава Генадиева.

Емилия, как се роди хобито ти?

– В моето семейство, както в повечето български семейства, храната е издигната в култ. Мама беше съвършен кулинар и именно тя възпита у мен уважение към храната и интерес към приготвянето й. Когато човек е възпитан по този начин с течение на времето започва да търси начини да се развива, търси нещо ново, нещо различно, а декорирането на торти със захарна украса за мен беше и непознато, и различно и истинско предизвикателство. Що се отнася до приготвянето на хляб – правех го, но някак ми се искаше да бъде по-красив и по-богат, а когато желанието и неутолимото любопитство за нещо ново са налице, резултатите не закъсняват, макар да съм на светлинни години от най-добрите.

 

Спомняш ли си първата торта, която направи?

Първата торта я помня много добре, макар че беше преди много години. Украсих я с ръчно направен фондан. Подходих с увереност и ентусиазъм, които вероятно са присъщи само за най-добрите сладкари и там ми беше грешката. Подходих несериозно – бях планирала бледожълта двуетажна торта с много цветя, а се получи една безформена купчина, която обаче беше вкусна. Това беше страхотен урок – никога да не правя нещо ново преди да го проуча, обмисля и планирам. Така се опитвам да елиминирам, доколкото е възможно вероятността за провал. 🙂

Освен че са вкусни, сладките изкушения и питките, които правиш са и много красиви. Вижда се, че с течение на времето си усъвършенствала много техники, присъщи само за професионални сладкари. Има ли някой, който ти показва тънкостите на украсата?

Благодаря за милите думи. Във времето на високите технологии не е задължително да има някой, който да стои до теб и да ти показва тънкостите на занаята. Разбира се, чудесно би било човек да притежава професионални знания и умения, но за съжаление моят учител все още е необятното интернет пространство. Обмислям професионално обучение, но все отлагам, все не ми остава време.

торти

Казват, че хората, които превръщат хобито си в професия не работят цял живот. Ти имаш ли намерение да го направиш?

– Мислила съм много по този въпрос, но има множество фактори, които ме разколебават. Когато правя торти или питки аз влагам в тях огромно старание и само естествени продукти. Притеснява ме това, че при едно по-сериозно производство, пазарът би ме принудил да променя философията, която следвам, а това значи да променя изцяло метода си на работа – компромис, който не съм готова да направя. Затова предпочитам хобито ми да си остане хоби и основният начин да си почивам.

 

Имаш две момчета, в същото време си съвременна и работеща жена. Как съчетаваш всичко това с хобито си и остава ли ти достатъчно време за него?

– Момчетата са моят живот, за тях винаги ми остава време. Понякога, да не кажа доста често те ми помагат, особено когато имам по-голяма поръчка, а времето ни е малко. Тъй като работата ми е свързана с хора и е доста напрегната, за мен е жизненоважно да отделям време за хобито си, макар понякога да си вземам от времето за сън.

торти

Казват, че енергията, която носи всеки един от нас е много важна. Забелязваш ли го това, когато правиш торта за някого и направата на кои сладки изкушения ти доставят най-голямо удоволствие?

торти– Родителите ми ме възпитаха с нормите на православното християнство и затова много, много не вярвам на приказки за аура, положителна енергия и т.н. Но наистина има хора, чиито поръчки правя с лекота – нищо не се къса и свлича, изпичат се перфектно и усещам, че работя с усмивка на уста. Случвало ми се е и да правя нещо по няколко пъти докато се получи, да забравя да вложа съществена съставка и да претърпя провал. Затова си мисля, че е много важно не само желанието на човека, който ми се доверява да приготвя нещо за празника му, но и неговата личност. Що се отнася до втората част на въпроса – обожавам да правя торти с флорална декорация и по-специално рози, но за жалост това не е най-желаният тип украса.

Коя е твоята любимата рецепта, която ще препоръчаш на нашите читатели?

Любимата ми рецепта е с вкуса на моето детство. Детство, което всяко дете заслужава да има. Предлагам Ви я тук, на страницата на моя блог – За питките и тортите.

И още от поредицата в ДЕЛОгурме „Майстори на торти“:

тортиМайстори на торти: да твориш върху сладкиши

 

тортиМайстори на торти: сладките детайли и декорации

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



2 коментара

Коментирай в Delo.bg