Шифърът на Станислав Памукчиев

0

Има художници, чиито изложби очаквам с онова чувство, с което човек бърза да се завърне у дома – топло, познато и леко носталгично. Пристан за едно истинско и непреднамерено „аз“, смирено и утихнало след вакханалията на забързания делник.

Такъв е проф. Станислав Памукчиев – преподавател в Националната художествена академия с над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, един от онези съвременни български художници, чийто ярък творчески почерк не може да бъде сбъркан с ничий друг. Почерк, съдържащ в себе си белези от миналото, неукротими стихии, енергии на времето, хванати в капана на восъка, пепелта, воала, тензуха, мрежата. Материали, които изтичат между пръстите, прозират в душата, но задължително оставят незаличими следи. С други думи, стилът на Станислав Памукчиев е обезоръжаващо разпознаваем – не подлежи на бледи имитации и не понася многословни интерпретации.

Доказва го и новата му изложба „Криптоси“, която е преобразила до неузнаваемост малката столична галерия „Арте“. Опаковала е пространството, сляла е материите, разтворила се е сякаш в нюансите на сивото. Превърнала я е в хранилище на детство и безвремие, в стелаж на изхвърлени чувства, в консервация на тленност. Изложба-пътешествие в дебрите на себепознанието, в обследването на собствените предели, в осветляване на парадните входове и задните изходи на живота.

В контрастите на преходно и вечно, сакрално и профанно, тукашно и отвъдно са закодирани подстъпите към тази експозиция. Може да я оставите да ви въздейства просто като зрител, а може и да съучаствате в нея с всичките си сетива и склонности към преразказ на себе си.

Станислав Памукчиев - КриптосиАко можех да гласувам в едни несъществуващи награди за най-добра художествена работа на годината, то целият ми глас, сърце и разум биха отишли за детските ризки на Станислав Памукчиев. Толкова е въздействаща тази работа, толкова неочаквана, обсебваща и приковаваща сетивата, че дълго след като напуснах галерията и вървях безмълвно по привечерните софийски тротоари, не успях да се освободя от нея. Както и от усещането, че тази изложба всъщност бе пищно духовно представление.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg