Помирението „Във времена на гаснещата светлина“

0

„Във времена на гаснещата светлина“ е рядко изчерпателно заглавие за един роман, който побира в себе си както залеза на една обречена политическа система, така и изгрева на крехката надежда след „вятъра на промяната“.

СОйген Ругеъвременната немска литература изкупи греховете на всички онези млади източноевропейски литератури /сред тях и българската/, които знаково омълчаха времената на комунизма. Малкото появили се изключения под формата на романи за онова време само потвърдиха нелицеприятното правило.

Затова пък Ойген Руге, известен до момента повече като научен работник, драматург и документалист, дебютира запомнящо се с романа „Във времена на гаснещата светлина“, удостоен веднага с Германската награда за литература за 2011 г.

Със завладяващ фрагментарен стил Руге събира разбитите парчета от живота на едно съветско-германско семейство, побрало в тирето между двете национални крайности своите идеали, каузи, заблуди, страхове и илюзии. Получава се шарена мозайка от колоритни образи, преплитания на политически важни години и още по-важни човешки съдби, гарнирани с оздравителна доза ирония и хумор.

Ойген РугеСоциализмът почти не съществува в този роман, но съвсем фино и необратимо е проникнал битието и съзнанието на своите герои – на цели три поколения от една фамилия, водена от твърдото си убеждение, че правотата е там, където е вярата. Ойген Руге ни среща с всеки от героите в края на техния живот, когато пламъкът едва тлее, партийните другари вече не са много, а Стената е превърната в парчета туристически сувенири. Всички герои са умиращи или на прага на смъртта, но животът им изтлява някак спокойно и светло – без ненужни истерии, без обвинения, угризения и тежки присъди, консервиран сякаш в бурканче кисели краставички по стара руска рецепта.

На стената на своя Фейсбук профил преводачът на романа Жанина Драгостинова /която отново се е справила майсторски/ повече от месец вече упорито и последователно пита дали сме прочели книгата.

И аз, след като го направих, вече знам защо е този настоятелен въпрос. Защото помирението със себе си е важно.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg