Михаил Белчев на 72: „Не разделям спомените си, а стиховете ми, които бяха превърнати в песни, са ефектът от моя съзнателен живот“

0

Ако в пантеона на българската култура има понятие „универсален творец“, то срещу него стои името на Михаил Белчев – изпълнител, композитор, поет и режисьор. Не, със сигурност музикалните му визитки на изпълнител не са само класиките „Младостта си отива“ и „Не остарявай любов“ (по текст на Недялко Йорданов). Михаил Белчев има в колекцията си от награди 4 първи места от музикалната емблема „Златния Орфей“ – 1969 г., 1984 г., 1990 г., 1998 г. През 1996 г. му е присъден и приз за цялостно творчество. На 13 август тази година авторът на „Високо“ и „След 10 години“ отбелязва 72-ия си рожден ден. Бардът подготвя и юбилеен спектакъл в зала 1 на НДК на 8 ноември „50 години на сцена“. За читателите на delo.bg модерният класик отдели от безценното си време, за да отговори на въпросите на Костадин Филипов.

72 години навършвате днес, г-н Белчев, 50 от които отдадени изцяло на сцената! Имате ли необходимост, като погледнете назад, да отделяте спомените си един от друг?

– Не, животът ми е вървял така, както е трябвало. Помня някои неща в детайли, но това не означава, че разделям спомените си един от друг. Заедно вървят и семейните, и професионалните спомени.

„Кой София с обич заля“ – какво се крие зад това заглавие от зората на кариерата Ви?

– През 1968 г. в София се проведе Световният младежки фестивал. Тогава беше обявен конкурс за написване на песни за него. С Найден Андреев, Бог да го прости успяхме да сътворим една българска песен в ритъма на ръченицата. Тя направи впечатление и успя да влезе в 12-те песни, които бяха отбелязани на самия фестивал с концерти в залите „България“, „Фестивална“ и „Универсиада“. Телевизията и радиото се заинтересуваха от нашата песен и фактически това е началото на моята кариера.

Помните ли кой се довери на Ваш стих и кой или коя българска музикална знаменитост изпя за първи път песен по Ваш текст?

– Тя вече беше знаменитост, колкото и аз – Мария Нейкова изпя „Мария“.

По-късно Борето Гуджунов изпя „Не си родена още ти“ и така тръгнаха нещата. Почти няма човек от моята гилдия, който да не е пял мои стихове.

Имате ли любима българска песен, извън тези по Ваш текст?

– Имам много любими песни, има прекрасни български песни от този период. Обичам ги, защото съм ги съпреживял с колегите си, знам как са се родили, как са добили популярност. С колко труд колко концерти са се правили в името на тези песни, за да се стигне до сега – вариантът да се отбелязва сингъл, защото хората нямат възможност да издадат диск или плоча. Много е трудно сега, за младите хора е особено трудно, за жалост.

Казвате, че всяка последна песен Ви е любима, коя е последната по Ваш текст и кой е изпълнителят й?

– Последната песен, която аз много обичам е „В полумрака на спомена“ по музика на Стефан Димитров. Стиховете са мои и я пея с огромно удоволствие, защото тя е една прекрасна композиция. Отделно след нея направихме „Мираж“ по музика на Кристиян Бояджиев и мои стихове. Аз я записах, но тя се завъртя като последна изява на Джоко Росич преди да почине. Той направи един прекрасен речитатив, за което съм му много благодарен.

Има ли приятелство между съвременните поети у нас днес? Можем ли да говорим за съперничество по отношение на това кой колко близък до душевността на българина стих ще напише?

– Поне от моя страна няма такива амбиции, аз си върша работата и съм го доказал. Аз съм приятел с много, много поети в България, все пак аз съм член на Съюза на писателите.

С кои Ваши колеги-поети поддържате приятелски отношения?

– С много поети – Александър Петров на първо място, Иван Тенев, Георги Константинов, Драгомир Шопов, Петър Амбасаров, Петър Анастасов и много други.

А с кои изпълнители сте приятели?

– С всички! Богдана Карадочева, с Васил Найденов, с ФСБ, с БТР, с Фондацията, с Нели Рангелова, с Маргарита Хранова. Всички, всички, всички!

Имате интересни истории около няколко Ваши текстове, превърнали се в евъргрийни за родната поп музика. „По първи петли“ – как написахте текста на едноименния хит на Васил Найденов и защо се е наложило да бъде изпята без последния стих „По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се вписват в прозореца сутрин, старият ключ се огъва от студ – и го няма домът, и я няма вратата сутрин“.

– Бях на гости у Стефан Димитров в София, когато се бях върнал от Русия, бях във ваканция, а тогава там учех режисура. Стефан ми изсвири една тема за песен и предложи да направим анонимен конкурс в същата вечер кой какво ще напише върху тази тема и аз спечелих тя да е по мои стихове. Прекрасна песен! Само финалът не беше допуснат от Комисията по култура тогава, тъй като нямало изход в последния стих. Въпреки всичко, аз си я отпечатах в една от моите стихосбирки в пълния и завършен вид.

„След 10 години“ – една незабравима песен, която оживява всяка година по време на абитуриентските балове – каква е историята на песента, изпята от ФСБ, на които Вие сте дали рамо в началото на кариерата им?

– Поводът е смъртта на един мой много близък приятел, който загина в самолетна катастрофа. Тя до толкова влезе в бита на хората, че те я ползват и за изпращане на войници в казармата, за края на абитуриентска вечер и какво ли не. Много съм щастлив, когато я изпълняват ФСБ и по стадиони.

„Жалба за младост“ е друга песен с интересна история? За кого първоначално е бил написан текстът и защо Тодор Колев я е изпял по-късно?

– Развигор Попов ме помоли да напиша нещо за Мими Иванова. Аз написах този текст, обаче тя отказала, тъй като не й било удобно да пее за колегите си. Тодор Колев спечели от това нещо и само за една нощ той стана суперзвезда!

„За теб, Българийо“ – песента на Веселин Маринов по музика на Тончо Русев, която е една от визитките на изпълнителя – текстът Ви е бил спрян, защо?

– Текстът на тази песен беше написан отдавна и музиката тогава, по онзи текст, той не е същият текст, но идеята беше за България. Тогава композитор беше Александър Бръзицов, но текстът не се прие от комисията и ние замразихме песента. След 10 ноември Тончо Русев ме помоли да направим нещо за България. Тогава аз оправих онзи текст, довърших го и той стана това, което Веско пее сега – песен, която е с химново звучене!

Георги Христов Ви е помолил да напишете песен, която да посвети на майка си. Как се ражда текстът на „Майчице“ и каква е историята от преди 22 години?

– У тях бяхме на гости, а Жорето ме помоли да напиша песен за майка му. Аз му казах, че ще напиша песен за майка си, пък той да я изпее за неговата. Така стана една прекрасна песен, музиката му е чудесна. Той я изпя така, както само той може!

Казват, че щастлив е човек, който цял живот се е занимавал с това, което наистина е обичал. В тази връзка Вие със сигурност сте щастливец, но… съжалявате ли за нещо и коя е най-голямата Ви гордост като погледнете повече от половин век назад?

– Покойният Хиндо Касимов ме наричаше Щастливеца, защото съм бил прегърбен, носил съм си раницата на гърба и съм се занимавал с това, което ми прави удоволствие цял живот и за това са ми плащали.

Михаил Белчев - В полумрака на споменаПовечето българи знаят стиховете Ви от песните и репертоара на българските поп изпълнители, които са ги увековечили. Ако не бяха изпети през годините, щяха ли да са толкова популярни, или щяха да останат в стихосбирката Ви „Полумрака на спомена“?

– Това е всъщност ефектът от съзнателния ми живот. Няма нищо по-хубаво от това да се пеят стиховете ти. По-директно, по-лесно и по-великолепно влизат в съзнанието на читателите. Късмет голям!

Сигурно не е присъщо на Вас като творец да давате целенасочени съвети и да бъдете ментор, но, все пак – нещо, което да посветите на читателите на delo.bg, може би част от Ваш нов стих…

– Творец е само Този горе, аз съм автор – белязан да пиша някакви неща, които за късмет стигат и ще стигат до хората. Дай Боже Вашите читатели да обичат и да бъдат обичани!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg