„Зимен сън“ – високата топка на фестивала в Кан

0

От днес по крайбрежната улица на Кан ще дефилират блясък и суета, талант и стремеж към него, усмивки от старите ленти и звезди от новите. Братя Коен ще журират под зоркия поглед на красавицата от плаката на фестивала – Ингрид Бергман. И пак палмата ще ни напомни, че има и друг вид кино – такова, което не се побира в час и половина, не се консумира с пуканки и не щурмува боксофиси. 68-то издание на най-престижния европейски кинофестивал в Кан започва!

Съвсем ненарочно преди няколко дни се озовах на филма „Зимен сън“ на режисьора Нури Билге Джейлан /може да се гледа днес в Дома на киното/. От известно време следя и него, и Фатих Акин с особено настървение, но бях пропуснала миналогодишната му „Златна палма“ за този филм.

„Зимен сън“ на режисьора Нури Билге Джейлан

Че бях единственият зрител в киносалона, ми се струва излишно да казвам. Че няколко пъти в първия един час понечвах да си тръгна – също. Който издържи обаче тази лента до края, ще се наслади на усещането, че е посветен в някакво особено тайнство.

Пасторалните зимни пейзажи на Кападокия се разстилат бавно и постепенно пред очите. Студът и виелицата просмукват сетивата, каменните домове вкоченясват душите. Един залязващ театрален актьор живее в полупразния семеен хотел заедно с младата си съпруга, която осмисля безкрайните си дни с никому ненужна благотворителност и разведената си сестра – единственият читател и критик на статиите му в провинциалния вестник. А те, статиите, както и тримата от семейството разсъждават върху големите морални дилеми на човечеството – отговорността на духовните лидери, смисъла на човешкия живот, доброто, злото, греха, прошката, правдата.

Има нещо чеховско в този филм – екстракт от тиха лудост, отчайваща болка, невидимо страдание, непроходимо отчуждение. Катастрофата в това семейство идва тихо, без паника, без скандали. Затрупва сърцата като снега навън, но оставя болезнени оголени струни – брулени от ветровете на преглътнатите чувства. Толкова е ледена и полепваща по телата самотата у тези хора, така изтънява животът, изхабява се, приплъзва се покрай тях, че дори не се задава надежда за пролет.

Джейлан е направил не просто голям турски филм. Изваял е епично човешко платно. И фестивалът в Кан е оценил това. С всички произтичащи рискове от необикновения избор.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg