„Гранд хотел Будапеща“ с номинация за „Оскар“, но защо?

0

Имам навика да гледам номинираните за „Оскар“ филми преди церемонията. Поне онези, които са достъпни в кината. Не че нямам доверие в преценката на Академията, просто в тяхната селекция винаги намирам свой фаворит, който обикновено не е сред челната цифра на получени статуетки накрая.

Тази година имам добро предчувствие за „Бърдмен„. Още не съм го гледала, защото за мен филмите на Алехандро Гонзалес Иняриту са ритуал – знам, че той вади с памук всички рани от душата, а не винаги човек е готов да се подложа на това.

Но сега за „Гранд хотел Будапеща“ на режисьора Уес Андерсън ми е думата. Дълго се взирах да открия полъха на Стефан Цвайг в този филм /каквато е заявката във финалните надписи/, но ако единственият роман на големия австрийски белетрист „Нетърпеливо сърце“ наистина е вдъхновението на тази лента, то е някъде дълбоко скрито.

Следя внимателно Ралф Файнс още от блестящата му роля в „Английски пациент“ /1996/ и все чакам талантът му да избухне неудържимо. В „Гранд хотел Будапеща“ е добър, но неслучайно не е сред номинациите за главна мъжка роля.

Картината "Момче с ябълка" от филма "Гранд хотел Будапеща"Действието във филма се развива в несъществуващата европейска държава Зубровка и в измисления, кацнал сякаш на върха на Алпите „Гранд хотел Будапеща„. Сюжетът се върти около наследството и в последствие кражбата на картината „Момче с ябълка“. Пленително е, че един портрет може да те накара да го жадуваш, притежаваш, укриваш, преследваш и застрашаваш живота си дори заради него. Толкова е европейско това, че кара кинокритиците в един глас да настояват, че филмът е „реверанс към Европа и цялото европейско изкуство“. Пресилено ми се стори това твърдение на фона на колоритния натюрел, забавните, магични, абсурдни и на моменти доста натуралистични авантюри, в които попадат героите в опит за отбрана на прословутия портрет.

Всъщност истинското достойнство на този филм е визията му. Всеки кадър от него е като пощенска картичка от belle epoque. Толкова цвят, пищност и феерия са плиснати върху екрана, че на излизане от киносалона очите са най-преситени, а всички други сетива продължават да са в очакване.

Гранд хотел Будапеща“ е един добър начин да прекарвате час и половина от уикенда. Дори и само заради предизвикателството да търсите причините, поради които този филм е номиниран за „Оскар“. Аз не ги открих, но това съвсем не значи, че ги няма.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg