Оглозгаха „Човекоядката“

0

Ще го кажа направо и още в първото изречение – „Човекоядката“ /режисьор Бина Харалампиева/ в Малък градски театър „Зад канала“ разочарова и оставя в безтегловност.

Легендарната пиесата на Иван Радоев, видяла бял свят в една от най-черните години на комунизма- 1976 г. не без основание се смята за един от най-силните дисидентски текстове в съвременната българска драматургия. Безпощадна дисекция на социалистическата реалност, разказана през поетичната призма на затънтен провинциален старчески дом. Там някъде – накрая на света, в ъгъла на Божията забрава и пред прага на смъртта истината изглежда по-лесна за назоваване и преглъщане. Дращещата гърлото истината, че сме построили светлия комунизъм, но сме загубили децата си.

По особен начин е показана силата на човешкото достойнство, белотата на душата в тази пиеса на Иван Радоев. Неслучайно ролята на внезапно появилия се в дома високопоставен „другар“ Топузов се смята за коронната роля на Тодор Колев в легендарния спектакъл на „Човекоядката“ на режисьора Младен Киселов. Днес тази роля е поверена на Христо Мутафчиев, но нещо от легендарността безвъзвратно си е отишло.

Годината навън е 2015-та. В България расте второ поколение, което в най-добрия случай е чувало за комунизма от телевизията и то, ако е успяло да овладее преди това неизчерпаемата си досада. Поколение, което побира целия си свят в двуичен код и с едно или с казва много повече, отколкото с много думи. На този фон единствените шансове „Човекоядката“ да прозвучи адекватно на театралната сцена днес са два: или да се превърне в безпощаден исторически документ на времето си или да бъде „прочетена“ през призмата на иронията. За съжаление нито едно от двете не се е случило в спектакъла на МГТ „Зад канала“.

След края на представлението ми се прииска кротко да се завърна към поезията на Иван Радоев и към неговото съвсем основателно опасение: Обрасъл в думи – уморено се движа. И ей така ще забравя очите си някъде.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg