Още щом погледът ми прелетя над рисунките в културен клуб „DaDa“ в столицата, първото нещо, което изникна в съзнанието ми, бе онова прословуто прозрение на Бърни Кълвача от едноименния роман на Том Робинз – „Луната живее в Париж на главната улица“.
Има много Париж и много лунен прах, пръснат в сюжетите на Николай Панайотов. Може би не само, защото неговото битие преминава между Париж, София и с. Стоките, но и защото непокорният му дух все витае някъде там, горе – между луните и вселените.
Има по малко Салвадор Дали в тези рисунки, по малко Алиса в страната на чудесата, по малко Ян Бибиян и по много Николай Панайотов. Онзи приказен и дяволит Николай Панайотов, който отказва да се побере в обичайните платна, размери, рамки. И чиито рисунки таят онази тънка присмехулност към добрите нрави и предвидимите сюжети, която вечно те държи нащрек.
Котви без бряг, разрязани сърца, везни без мярка, корени без дървета- това е само част от причудливия свят на художника, в който всеки детайл е някак идеално наместен, без всъщност мястото изобщо да съществува.
Рисунките, показани в DаDа, са част от специална селекция, озаглавена CRUCIFIXIONS и принадлежат към цикъла „Парижките разпятия. Идеята тези рисунки изобщо да напуснат ателието на Николай Панайотов и да тръгнат на среща със зрителите на френската столица принадлежи на неговия колекционер Александър Калейн.
Така в продължение на близо година парижките градски пространства осъмват с оригиналните рисунки на Николай Панайотов, а Калейн с изненада установява, че тези рисунки живеят собствен ърбън-живот.
Никой не ги покрива с плакати отгоре, не ги къса или драска.
Просто градската парижка среда се оказва удивително благосклонна към тази симпатична, чаровна и леко нахална арт приумица.
Сега част от тези рисунки пренасят в центъра на София ароматите, ветровете и дъждовните капки на Париж.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
