Филмовото реалити „Юношество“

0

– Омъжих се, родих деца, разведох се. Онзи път, когато мислехме, че страдаш от дислексия. Когато те учех да караш колело. После отново се разведох. Получих магистърската си степен. Най-накрая имах работата, която исках. Изпратих сестра ти в колеж. Сега изпращам и теб. Знаеш ли какво следва? Шибаното ми погребение!

– Не избързваш ли с около 40 години?

– Просто очаквах, че ще има още…

Този диалог застопорява целия смисъл на „Юношество“. Побира всички малки страхове и големи планове, всички дамгосани километри съдба, покрай които тихомълком се изнизва животът ни.

ЮношествоИма киноленти, чиято история на създаването им се превръща в неизменна част от самия филм. Именно такъв е случаят с „Юношество“. Режисьорът Ричард Линклейтър, известен на киноманите с любовната си трилогия „Преди изгрев“, „Преди залез“ и „Преди полунощ“, снима този филм в продължение на цели 12 години. 12 години, в които видеокасетата окончателно остана в миналото, Холивуд произведе няколко нови версии на Агент 007 и „Бързи и яростни“, пуканките се превърнаха в неизменна част от интериора в салона, а 3D-киното изживя своя апогей. 12 години- напълно достатъчни, за да превърнат едно будно 6-годишно хлапе в замечтан, възпитан и чувствителен младеж, който се увлича по фотографията и вече е разбрал най-ценния й трик- че не ти ловиш мига, а мигът винаги държи теб.

Юношество„Юношество“ е своеобразно реалити на едно поохлузено семейство с неговите щастливи празници и сиви делници, с нереализирания музикален талант на бащата и с постоянния копнеж за любов на майката, с повторимите грешки и непростимите започвания от начало. Липсата на конкретен сюжет само в първия момент може да Ви се стори големият минус на този филм. Всъщност много скоро осъзнавате, че животът всъщност е най-големият сценарист – дори когато ни е подготвил нищонеслучване.

Една топла умозрителност и странно спокойствие лъхат от тази лента. Спокойствието, че всичко е поправимо. Че всеки кръстопът е всъщност възможност за нова и по-интересна посока. Че когато всичко наоколо се срутва, вътре в теб самия е най-сигурният пристан.

Всяка минута от двата часа на „Юношество“ си струва, защото това е непосилно човешки филм, който те оставя с приятната надежда, че от този живот „ще има и още“.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg