Добромир Банев: Любовта не е вечна, но е достатъчно да си я преживял веднъж, за да се надяваш на щастие

0

Добромир БаневДобромир Банев издава шестата си книга „Аз съм в другото такси“, която е подчинена изцяло на любовта. И то във всичките предизвикателства, превъплъщения и форми. Изданието е на ИК „Персей“, редактор е поетесата Маргарита Петкова, а фотографиите са на Ивелина ЧолаковаПремиерата е на 13 февруари от 18.30 ч. в зала „Силует“ на хотел „Маринела“, София. Входът е свободен.

В книга №6 от творчеството си авторът изненадва своите читатели с кратка проза, която всеки би възприел като собствен дневник не само за спомени, но и за бъдещи мигове – онези хубави моменти, които мечтаем да ни се случат. Със сигурност ще прелиствате страниците където и да сте, за да установите, че рутината на обичта е най-невероятното нещо на този свят. За вярата, че най-доброто е пред нас, за любовта, която ще спаси света и за онова невидимо разстояние между страха и необходимостта да се обичаме си поговорихме с Добромир Банев. Получи се едно кратко, но стойностно интервю, което предлагам на Вас, читателите на delo.bg.

За първи път проза в творчеството Ви след 5 стихосбирки. Кое беше предизвикателството, за да смените мерената реч в „Аз съм в другото такси“?

– Винаги съм писал и проза. Занимавам се с публицистика от много дълго време. Думите сами по себе си са предизвикателство, а в каква форма ще ги облечем – няма никакво значение. Понякога мерената реч е по-подходяща да изразим определена емоция, друг път тази чест се пада на прозата. В нея можеш да разгърнеш мисълта си, без да си ограничен от ритъм и обем. По-важното е да пишеш, когато имаш какво да кажеш и то така, че читателите да се разпознават в твоите истории.

Шестицата, според нумерологията е цифрата на дома, любовта и семейството. Вярвате ли Вие лично в тази предопределеност на съдбата?

– Да, до голяма степен вярвам в „нарочностите“ на съдбата – най-вече по отношение на хората, които срещаме по пътя си. Вероятно една от тези нарочности е „Аз съм в другото такси“ – в нея става дума само и единствено за любов. В този смисъл, не е случайно, че последната ми книга съвпада като поредност именно с числото на любовта.

Какво е посланието към читателите с „Аз съм в другото такси“?

– Да търсят себе си, за да могат да отворят очи и да прогледнат за другия. Ако не умеем да се ценим, не можем да обичаме всеотдайно, а това рано или късно води до сътресения в една връзка. Всеки има своите страхове и демони. Те трябва да бъдат превъзмогнати, ако не искаме да се избавим от състоянието на тъга и отчаяние. Доброто ще победи, но само ако му окажем подкрепата си. Любовта не е вечна, но е достатъчно да си я преживял веднъж, за да се надяваш на щастие.

Да се пише за любов във века на високите технологии не е ли опасно?

– Винаги трябва да се пише за любов. За нея няма описание в тълковния речник, именно защото е разнолика и неповторяема. Тя ни движи напред. На нея дължим целия си напредък и прогрес като човешки същества. От най-древни времена до днес тя е пътят, по който вървим. Умре ли любовта, ние само съществуваме.

Добромир Банев

Как обичат хората днес, как разкриват чувствата си в ерата на смарт технологиите? Не забравихме ли онази истинската, неподправената любов, споделена с ласки и реално изречени думи, вторачени в екрана на мобилния си телефон, където търсим щастието?

– Смятам, че истинската любов винаги ще бъде разпознаваема. Тя не е в телефоните, нито в таблетите. Можеш да я стоплиш с един есемес в зимния студ, ако другият е някъде далеч, но нищо не може да се сравни с целувката, с прегръдката, с мълчанието между двама… Не обичаме по-различно от предците си, просто изразните средства на любовта с времето стават повече.

Четат ли българите днес? Мислили ли сте да издадете „Аз съм в другото такси“ във вариант електронна книга, за да стигнат посланията Ви до повече млади хора, за които Вселената е едно малко устройството с интернет в джоба им?

– Аз не съм почитател на електронните книги. За мен книгата трябва да мирише на мастило, приятно ми е да разлиствам страница след страница, докато се наслаждавам на сюжета. Никога дори не съм си и помислял да издавам нещо мое в електронен вариант. „Аз съм в другото такси“ е в много хубаво издание, а Издателство „Персей“ направи така, че цената й да бъде достъпна за всеки.

Добромир Банев

14 февруари е един колкото обичан, толкова и отричан празник на любовта, поне у нас. Нужен ли ни е ден в годината, за да си спомним за това чувство? Как се празнува любовта?

– Любовта празнува ежедневно заради всички нас. Тя ни избира, тя определя правилата. Свети Валентин, като много привнесени празници, на първо място е католически, но след като дава повод на хората да засвидетелстват обичта си един към друг, защо да не му се радват. Има нещо много мило в размяната на картички под форма на сърца, в букетите с рози и в бутилката червено вино, която делим с половинката си. Бях обещал на читателите, че „Аз съм в другото такси“ ще се появи именно за Свети Валентин. Всеки може да купи книгата като подарък за любимия човек, в момента не се сещам за нещо по-подходящо.

Какво бихте пожелали на читателите на delo.bg в навечерието на Св.Валентин?

– Да бъдат себе си. Да не имитират чужди животи и емоции, които не познават. Любовта изисква искреност. На онези, които вече са намерили изгубената си половина, пожелавам взаимност във всичко, а на онези, които още не са избрани – търпение. Рано или късно стрелата на Купидон ще прониже и тяхното сърце.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Добромир БаневДобромир Банев: Париж е град за влюбени. За двама

 

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg