Виктор Илиев и самолетът с пукнато предно стъкло

0

Виктор Илиевдиригент и композитор

Виктор Илиев, полет, самолетИзвестният диригент и композитор Виктор Илиев оставя музикална следа, където и да живее, където и да твори – Австрия, Люксембург, САЩ… От няколко години е пуснал музикална и житейска котва в Берлин. Българинът е дирижирал някои от най-популярните филхармонии както на стария континент, така и на много места по света. Носителят на приза за композиция „Албан Берг“ във Виена Виктор Илиев е дирижирал пред внука на Ото фон Бисмарк и съпругата на бившия френски президент Франсоа Митеран…

За музикалните критици от „Мерклише Алгемайне“ Виктор Илиев е „…изключително прецизен и харизматичен…“. В Остзее Цайтунг след поредния му концерт пише „…едно музикално преживяване от невиждан и нечуван вид, което донесе голямо вдъхновение и фурор…“

Виктор Илиев, полет, самолетКато композитор и диригент Виктор Илиев е склонен на редица екстремни мелодични амалгами – от барок до твърд авангард. Когато може българинът смесва изкусно съвременна с автентична музика с различни изкуства. Представяме Ви диригента и композитора в светлината на мемоарист със спомен за първия му, оказал се екстремен полет със самолет. И в това поприще Виктор Илиев е корифей, убедете се сами!

…..

Моят първи полет беше средата на 90-те години, когато все още съществуваше директна линия София – J.F.K. Ню Йорк.

Аз бях едно изплашено 18-годишно момче, което беше решило да се махне от България възможно най-скоро. Като възпитаник на музикалното училище в Пловдив наблюдавах как всяка година мои съученици правeха аудиозаписи, всеки с инструмента на който свири и ги пращаха за кандидатстване из Европа и Америка. Пътят беше този – пращаш запис, получаваш покана за кандидатстване на място (обикновенно с обещание за пълна стипения, предвид годишните такси от десетки хиляди долари и Лукановата купонна система в България), американска виза и „Здравей, Америка!“

Записът и поканата се получиха безпрепятствено, но визата беше по-трудна, понеже бях много уплашен от кръстосания разпит, на който бях подложен в посолството и се смеех постоянно, за да прикривам нервността си. Това не остана незабелязано от интервюиращата жена, на която никога няма да забравя името – Мисис Хют. След като се свързали с баща ми и разбрали, че музиката е семейна професия, решили, че ще ми дадат виза, но само заради това, по думите на татко.

Виктор Илиев, полет, самолет

БГА “Балкан” бяха купили два нови хубави самолета “Боинг“ за презокеански полети. Докато чакахме да ни поканят за отвеждане към самолета се усещаше огромна еуфория. Мина известно време и на масичката в кафенето до мен се настани неканен един господин. Видял ме, че ще припадна от страх и решил да ме успокои.

Първото ми голямо пътешествие зад граница, първи полет, сам със своята горделива маска, правейки се на пораснал, но вътрешно треперейки от страх.

Оказа се, че мъжът е бивш служител на авиокомпанията, пилот, доколкото си спомням, и сега живеел в Ню Йорк. Разговорихме се, той беше много мил и приятелски настроен и аз леко се поуспокоих. След известно време ни поканиха за качване в самолета. Понеже той беше с билет за първа класа си казахме довиждане и се разбрахме пак да се видим при кацане. Мястото ми беше до прозореца. Сега като се сетя, ми става смешно че се пушеше в самолета и цигарения дим се носеще навсякъде като в задимена дискотека.

Виктор Илиев, полет, самолет

Тръпнех в очакване. Самолетът потегли бавно, направи маневрата и застана на пистата, където явно изчакваше старт-сигнала от кулата. Чу се форсирането на двигателите. Само след секунди гърбът ми се залепи за седалката от притегателната сила. Огромната машина набираше все по-голяма скорост, когато след малко пилотът рязко намали скоростта и след няколко маневри ни прибра обратно на терминала на летището.

Пътниците започнаха нервно да се наместват на седалките, започна едно шушукане и малко след това по говорителя съобщиха, че поради цепнатина в предното стъкло на машината и опасност от авария, полетът ще закъснее. Трябвало да се смени стъклото с ново. Тази процедура отне 4 часа.

Всички пътници търпеливо седяхме в чакалнята на аерогарата. Моят спътник и нов приятел ми разказа живота си в детайли и ми зададе стотици въпроси. Аз не можех да спра да мисля за това, което току-що се беше случило. Когато отстраниха проблема и отново усетих притегателната сила, се молех да отлетим по-бързо и безпрепятственно.

Носът на машината се повдигна нагоре и ето, вече бяхме във въздуха, самолетът се тресеше от вибрациите и градът започна да става все по-малък и по-малък. Гледах през прозореца с възхищение, радост и неописуема превъзбуда.

Скоро бяхме над облаците и слънцето грейна. Самолетът спря да се тресе и хората около мен запалиха своите цигари, настана едно чувство на облекчение. Сервираха храната и аз ядейки си представях как като пристигна в Ню Йорк ще се поразходя, ще погледам и ще се кача на следващия полет, който трябваше да ме отведе в Кливланд – крайната цел на моето пътуване.

Виктор Илиев, полет, самолетСлед няколко часа бяхме над океана, а под нас в продължение на 6 часа само вода, пътувайки винаги след слънцето. По едно време, точно бях задрямал, някой ме побутна по рамото. Стреснах се. Оказа се че е моят усмихнат нов познат. Хайде, казва, идвай, говорих с колегите ще дойдеш при мен в първа класа да си говорим. И аз отидох.

Останалата част от пътуването не си я спомням много добре, защото “колегите“ не спряха да ми наливат уискита и на мен ми стана толкова весело и замаяно, че времето мина все едно, че не сме прекосили Атлантика, ами сме шофирали от Пловдив до София. Моят нов приятел ме черпи и с цигарилос, дума която не бях чувал преди това. Аз пафках пуретите и пиех уискитата и когато кацнахме в Ню Йорк бях доста замаян.

Оказа се, че свързващият ми полет оттавна е отлетял за Кливланд… Една жена ме видя да стоя по средата на терминала и да гледам в една точка, в някакъв друг мой си свят. Взе ми билета от ръцете и почна да ми говори нещо много емоционално, показа ми с ръка да я последвам до едно гише, където ми издаде нов билет за следващия ми полет. След това ме качи в един автобус и ми повтори няколко пъти името на спирката на която трябваше да сляза.

Когато пристигнах на правилния терминал, повтарях само Кливланд, Кливланд. Вторият ми полет беше в една 20-местна “Чесна”, която напомняше повече увеселително влакче, отколкото самолет, чувството в стомаха ми летейки беше като на виенско колело и си спомям че се забавлявах много.

Тогава нямах никаква представа, че следващият път, когато ще видя родителите си ще е след повече от пет години…

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg