Като на гондола по време на панаир – първият полет със самолет на Тихомир Йовков

0

Тихомир ЙовковТихомир Йовков – програмен директор на CITY TV

Първият ми полет беше през 2009 година. Вълнението ми беше голямо, защото освен факта, че щях да летя за първи път излизах от пределите на България.

Беше първата половина на октомври и заедно с братовчедка ми отивахме на гости при леля ми във Валенсия. Около 2 часа преди полета бяхме на Терминал 1 на Летище София и чакахме на опашката, за да чекираме багажа си. Настроението ни беше приповдигнато, смяхме се и си разказвахме забавни случки и истории.

След като минахме през детектора за метали чакахме пред гейта, за да отворят изхода и да тръгнем към самолета. Нямах търпение да се кача и самото време в чакалнята ми се стори цяла вечност. Отвориха вратите и след проверка на билетите се качихме в автобуса към нашия самолет. До Валенсия пътувахме с авиокомпания Wizz Air.

Настанихме се в самолета, а аз настоях да съм до прозореца, вълнението нарастваше, а настроението и на двама ни беше повече от приповдигнато. След инструктажа от екипа на самолета и след като закопчахме коланите, пилотът съобщи, че пътуването ще продължи около 3 часа и запали двигателите.

Започнахме да се движим – все още само по земя, а в момента, в който самолетът се отлепи от пистата усетих как всичките ми вътрешности се качиха в главата, заглъхнаха ми ушите и гърбът ми залепна за седалката.

Тихомир ЙовковБеше нова емоция и преживяване за мен, а нещото което най-много ме впечатли беше живописната картина през прозореца. Виждах как всичко ставаше все по-малко и незначително, красотата да видиш земята от високо е неописуема.

Неочаквана турбуленция на няколко пъти ни разтресе, но като цяло самият полет беше повече забавен, отколкото притеснителен за мен.

Още по-вълнуващо се оказа захождането и кацането на летището във Валенсия. Спомням си усещането от снишаването. Беше като на гондолата на панаир, а двамата с братовчедка ми вдигнахме ръцете и за учудване на околните ни спътници започнахме да викаме, без да мислим за реакциите им.

Кацнахме и нямах търпение да напусна самолета, защото 3 часа седнал и то на тясно място, си беше изморително.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg