Славчо Пеев: Дългият полет е красота

0

Славчо Пеев е един от най-обичаните български актьори. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност Актьорско майсторство през 1964 г. В кариерата си има роли в над 70 театрални спектакъла и 100 телевизионни сериали и в над 23 филма. От 2006 г. Славчо пеев започва своята режисьорска кариера, която също е свързана с театъра. Първата му постановка е „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Следват „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис. В момента Славчо Пеев е директор на Драматичния театър „Невена Коканова“ в Дупница. Може да го гледате в Сатиричния театър в пиесата на Станислав Стратиев „Лека форма на тежка депресия“, както и в постановката „Господин Балкански“ по Георги Данаилов. В нея ролята на Бай Ганьо, изпълнявана от покойния Георги Калоянчев поема синът му Ивайло Калоянчев. „Господин Балкански“ е копродукция между актьори от Сатирата и театъра в Дупница. С нея на 5 ноември трупата заминава на турне в САЩ и Канада. На 6 и 7 ще има две представления пред българската общност в Чикаго, а на 8 ноември – в Детройт. Следват Отава, Монреал и Торонто в Канада. Дни преди да отлети за Чикаго Славчо Пеев разказа за читателите на delo.bg своите най-комичните, но и страховити преживявания по време на полети със самолет.

Славчо Пеев, полет, самолетПървият ми полет беше точно преди половин век! Да, през 1965 г. летях със самолет АН-24 на авиокомпания Балкан от София до Варна. Пътувах по тази дестинация, защото бях актьор в Толбухин, сега Добрич. По онова време самолетните билети бяха евтини и си ги позволявахме дори и с нашите заплати.

Две години по-късно, през 1967 г. пак по същата дестинация имах един кошмарен полет. Не можете да си представите какво нещо ми се случи във въздуха заради една жестока турбуленция. Всичко се тресеше, пътниците, без мен и едно дете повръщаха! Детето се смееше на всички и ходеше от човек на човек… беше страшно! Тогава запазих самообладание, но моят уплах дойде след като кацнахме. Да, след като слязох от самолета се уплаших. След този полет избягвах да летя доста години.

През 1981 г. с актьора Никола Анастасов летях за Монреал, Канада. Какво ли не пих за успокоение преди полета, какви ли не хапчета, след това на борда ги смесих с алкохол, но, не щеш ли, като че ли ми мина този страх! Ето, сега сме тръгнали за САЩ и Канада с актьорите от Сатиричния театър и половината от тях ми споделят, че не са летели на такова дълго разстояние, страх ги е, а аз ги увещавам, че дългият полет е красота. При дългия полет всичко се преживява много по-леко, много по-приятно.

Друг случай, който няма да забравя – преди 6 години с кипърския национален театър заминах на турне при гръцката колония в Австралия с една моя пиеса. Тръгнахме с австрийската авиокомпания Лауда еър. Стигнахме благополучно в Сидни, там и представленията минаха прекрасно. След две седмици дойде време да се прибираме. На връщане от Сидни ни качиха в самолета на същия авиоправозвач. Излетяхме, направихме една почетна обиколка над града и отново кацнахме на летището в Сидни. Казаха ни, че имало повреда на самолета. Настаниха ни в хотел близо до летището и на другия ден ни качиха на Сингапурските авиолинии! Това за мен беше едно незабравимо, уникално преживяване – Еър Сингапур! 24 телевизионна канала, 4 премиерни филма, едни китайки по 1.80 високи, само те гледат дали си преполовил питието и веднага идват да ти досипят, 3-4 топли менюта – месни, рибни, всякакви – голямо глезене е в Еър Сингапур. Не бях летял в такъв лукс и в такива условия – невероятно е!

Славчо Пеев, полет, самолетИ още един не по-малко куриозен случай. Годината е 1992. Летя за Канада, за да снимам филм за моя колега Климент Денчев, Бог да го прости. На аерогарата в столицата Отава трябва да ме посрещне посланика на България в Канада – актьорът Тодор Колев, и на него лека му пръст. Тръгвам аз с авиокомпания Джес Еър. По време на полета спирахме на пет места, за да заредят машината. При пристигането в канадската столица стана ясно, че Джес Еър фалира. Цяло чудо беше, че сме пристигнали благополучно и с достатъчно гориво, защото пилотите си вадеха стотинките, за да наливат керосин по летищата. След снимките, които направихме с екипа за 20 дни, дойде време да се прибирам. На летището ме попитаха: „Какво е това„, като ми сочат билета. „Защо какво е това“, питам аз! Нямало вече такава авиокомпания и никой не искаше да ме качи! Не ми признават билета! Тодор Колев се шегуваше тогава с мен като ми казваше: „Ще те назнача тук, в посолството да чистиш сняг или да готвиш, спокойно.“ След това моите близки ми събраха пари за билет, за да се върна обратно в България с полет на Еър Франс.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg