Ефтим Русев: Летях за първи път до Египет, където живее абсолютната тишина

0

Ефтим РусевЕфтим Русев – художник

Няма как да забравя първия си полет! Няма как, защото ми се случи на вече твърде осъзната възраст и все още стои до “първия ми път” и в други сфери на живота – раждането на сина ми, завършването на първия ми проект, първата ми картина, първата ми изложба… Даже не помня първата си целувка, така както първия ми полет…

Бях някъде около 23-годишен, когато се качих на самолет. Това бе и първото ми излизане извън страната. Дестинацията бе твърде интригуваща за мен. Не къде да е, а Египет. Винаги нещо ме е теглело към дълбокия Ориент. Други предпоставки, които ми помагат да не забравя това изживяване на извисяване в небесата, намиращ се в зверски ревяща летяща машина, може би са и фактите, че прекъснах следването си в Университета, напуснах дори работата си, смейството си… за да се изпека за шест месеца под адски горещото слънце и пак не къде да е, а на самия плаж на Червено море – не на сянка!

Ефтим РусевРаботих като инструктор по плажен волейбол. Хората идваха да се забавляват, а аз ги карах да играят като за последно – за победа на всяка цена! Още се усмихвам, като се сещам за тези моменти, когато туристите се молеха за милост от моя страна. От друга страна този период ме запозна с много приятели от цял свят, с които все още поддържаме връзка. “Научих” арабски език, колкото да се оправям, естествено.

Вярвам, че престоят ми там ми даде донякъде и начален старт за днешното ми АЗ. Сблъсквайки се с постоянно редуващата се по безмилостен начин нищета с краен лукс, безумно красивите цветове на контрастиращата природа, заобиколена от пустиня, невъзможно ярките цветове на подправките, морският свят с обитатели, приличащи по-скоро на анимационни герои в техните причудливи разцветки, е променил и обогатил мирогледа ми за заобикалящия свят.

Ефтим РусевТам открих силата на абсолютната тишина, съзерцавайки залеза на 40 км навътре в пустинята. Тишината, която изповядвам и до днес като единственото място, където се раждат истинските неща!

И до сега, всеки път изживявам излитането със самолет по специален начин. Най-много ми харесва скоростта при излитането. После не ми е интересно. Чувствам се като пътник в автобус сред облаци.

Днес, занимавайки се с изкуство, творейки картини по кристално чист начин, играейки си със цветовете и формите, освен да намирам удовлетворение от положителните емоции, когато хората им се радват, търся и начин, по който моето дело да продължи. Превърнах се като проводник на това как всеки от нас може да намери Твореца в себе си. Смело скочих от добре подредения свят, предлагащ сигурност и комфорт във вечно стихийния свят на творчеството.

Настоящият ми проект „Креативни мислители“ е свързан с набиране на средства, посредством продажбите на моите картини, за възстановяване и изграждане на нов вид интерактивни класни стаи. Заедно със здружение „Азбукари“ – основен двигател в тази посока, сме набелязали и къде точно ще бъде първото приложение на идеята – старопрестолната столица Велико Търново. В съвремието, в което се намираме, затрупани от комерсиализация сме застрашени да загубим и бъдещето си в лицето на децата ни…

Всеки, който иска да подкрепи проекта „Креативни мислители“, може да се свърже с организацията чрез сайта azbukari.org.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg