Петя Стефанова – журналист
Първият полет в живота ми трябваше да е до Ирак. Ударно начало. Запомних 2001 година с три неща- за първи път се отделих от родителите ми и заживях самостоятелно, за първи път ми се наложи да узная що е “Breaking news”, когато в продължение на безкрайни, безумни часове следих в ефира на МСАТ терористичните атаки на 11-ти септември в САЩ, и най-накрая – същата година полетях.
Последното беше сбъдната мечта – малко по-късно случена, сякаш за да е по-осъзнато и сладко усещането.
Но дестинацията Ирак ме шокира. Сънувала съм тюркоазени плажове с палми, Тадж Махал или испанските стълби в Рим, но не си представях, че ще летя до барутен погреб.
През пролетта на 2001 година тогавашният ми шеф ме извика и нареди спешно да си приготвя багажа и международния паспорт. Щях да съм в делегация от депутати и журналисти, която да достави хуманитарна помощ за народа на Саддам по програмата „Петрол срещу храни“. Страната беше на ръба на оцеляването заради наложеното й ембарго след първата война в Персийския залив. Хуманитарната програма на ООН трябваше да снабди бедстващите иракчани с храна, медикаменти и всичко жизненонеобходимо, а в крайна сметка се изроди в една от най-големите корупционни системи в световната история, но да не задълбаваме повече. Не видях Ирак.
Оказа се, че паспортът ми изтича в деня на полета… Не знам случайност ли бе, Господ ли се намеси в онзи момент, но наистина не беше за вярване. Нямах време дори за експресно издаване на нов документ- трябваше да се лети след 2 дни. За броени часове изживях крайни емоции- първоначален шок, професионален гъдел – ще видя Ирак, за Бога!, трескава подготовка за приключението и едва накрая случайно вглеждане в паспорта – О, не!
Отлетя друг колега.
Та първият ми полет беше провал. Затова месец по-късно, когато шефът отново ми нареди да се стягам за въздушна командировка, му отвърнах хапливо: Изчакай първо да се върна от Ирак!
Той се разсмя и ми обясни, че този път посоката е остров Лесбос.
Сигурно можете да си представите объркването ми. Бях водещ, едновременно с това криминален и съдебен репортер, още не бях преживяла проваления си шанс за Ирак, а сега ми сервираха острова на Сафо.
Мисията ми бе да снимам филм за третия по големина гръцки остров, който у нас бе по-популярен като царството на лесбийките, отколкото като приятно място за туризъм и харчене на пари.
Този път звездите се бяха подредили правилно и с оператора ми хванахме самолета за Гърция в компанията на колега от „24 часа“ със същата задача и няколко туристически агенти.
Последвалата островна фиеста запечатах на лентата „Митичният остров“, която тази година отбелязва 14 години от телевизионната си премиера.
А полетът? Компанията Олимпик Еъруейз /която неотдавна фалира/ се постара да се влюбя в летенето със самолет, като ми спести турбуленции и пребледнели лица, които в годините напред неизбежно срещах.
Е, приятният преход до Атина беше последван от нервните подскоци на „междуселски“ самолет, който ни пренесе до Лесбос, но 15-тинаминутният дискомфорт бързо бе забравен под палмовите сенки с привкус на Barbayanni.
заглавна снимка: Галина Николова
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
