Жоро Пентаграм – моден дизайнер
Връщайки се назад във времето, имам чувството че първото ми летене е било толкова отдавна, че вероятно е било с дирижабъл или балон. Но не, беше със самолет на авиокомпания „Балкан” и полетът беше до Либия, където баща ми работеше от дълги години. Този гурбет развали доста семейства и едно от тях беше моето. При първия полет, на снимката в международния паспорт на майка ми бях седнал в скута й, но няколко години по-късно, вече пътувах в същата дестинация сам. Бил съм ученик във втори клас, когато цялата ми рода се събра на аерогарата да ме изпраща, а инструктажите валяха от всички страни: „Консервите с пастет са за чичо ти Данчо!“, „Да пратиш много поздрави от кака ти!“, „Тия вестници и списания са за посолството!“, „Внимавай, да не счупиш шишетата!”
Опаааа, какви шишета? Докато разбера какви, чичо ми напъха в страничните джобове на панталоните едни малки стъклени бутилчици, след което закопча циповете и вирна пръст пред лицето ми: „ Жорко, тия са за баща ти! В никакъв случай да не ги пипаш по време на полета или да ги вадиш на митницата. Ясно?
Ясно. Двата сака, пълни с армагани за българската диаспора са поети от услужлива лелка, която пътува в същата посока и има задачата да ме ескортира до Триполи. Майка ми стои в страни от цялата група и ме поема в прегръдките си точно преди входа. „Да ми пишеш редовно, нали мамо?” – „Да, мамо! Ще пиша..” – и тунелът ме глътва заедно с лелката, саковете и шишетата.
Пътуването със самолет за всяко дете е безумно приключение. Седиш до прозореца, наблюдаваш цялата суетня със закопчаването на коланите, излитането, красивите стюардеси които се усмихват и ти носят малки лакомства, а ти се чувстваш като космонавт. Сърцето ще ти изхвръкне от вълнение и възторг, че ти се случва точно на теб, точно като по филмите.
Жоро с Юлияна и синът им
След около час летене, нещата се нормализират до толкова, че килимът от пухкави облаци през кръглия прозорец започват да ми действат приспивно и неусетно съм заспал.
Събужда ме лелката до мен, а в момента, в който отварям очи, усещам острата миризма на някаква течност и мокрото петно под мен на седалката. Пристигна и красивата стюардеса, която вече не беше толкова усмихната и започнаха шепнешком да разговарят с лелката. Както дочувам, острата миризма е от конячена есенция и идва от панталоните ми, а в държавата в която ще кацнем след малко, алкохолът е един от смъртните грехове.
Независимо от строгите закони, българите в Либия си правят казани за ракия и варят тайно от фурми, банани и прочие цитрусови плодове. Конячната есенция се е ползвала за нещо като реактив, с който алкохолът става по-качествен и при добра работа от алхимиците, с моите 5 шишета есенция, ще изкарат десетки литри огнена вода. Тоест, четири, защото петото е изтекло от лоша капачка и усмърдя целия самолет.
Лелката заедно със стюардесата ме вкарват в тоалетната и ме преобуват с резервните ми панталони от багажа буквално минути преди да кацнем на летището в Триполи. Оцелелите четири шишета са отново в джобовете ми, но вече съм достатъчно уплашен от ситуацията и пропускам красивата гледка преди приземяването. На стълбите ме блъска горещия тропически въздух и усещането, сякаш съм кацнал в чужда и враждебна планета. Малко преди да ни откарат с буса за пасажерите, лелката обилно ме напръсква с женски парфюм, след което облива и себе си.
Сигурно й беше топло, защото малко преди да ни поемат мургавите митничари, си разкопча и деколтето, а аз търсех с очи баща ми някъде там, в групата на посрещачите.
Митничарят каза нещо на арабски, лелята му отговори също на арабски и онзи само се засмя, драсна по един йероглиф с тебешир на саковете и ни даде знак да продължаваме. След пет минути вече бях в ръцете на баща ми и обграден от българи, които ни натовариха по коли и отпрашихме.
Седмица по-късно, в българския блок в Триполи се ядяха филии с пастет, рязаха се луканки и се пиеше алкохол, придружен с патриотични песни и свирене на китари. Толкова добър алкохол, че.. извинявай татко, ама ще го кажа – че, за една бутилка ракия, баща ми си взе първата кола – „Фиат“ от един арабин..
Такава е историята на моя първи полет със самолет! Толкова отдавна беше, сякаш е бил с балон или дирижабъл…
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
