Първият „конспиративен“ полет на Николай Чадаров

0

Николай ЧадаровНиколай Чадаров – журналист, ТВ7

Ясно си спомням първия ми полет със самолет. Вероятно за всекиго това преживяване е нещо, което едва ли би забравил, особено, както в моя случай, когато е спомен от детството. Пътувахме аз, сестра ми, която е със 17 години по-голяма от мен и нейният син. Не си спомням точно годината – трябва да е било 1987 или 1988-а. Лятото. Летяхме от София за Бургас, където трябваше да почиваме на море в близкото село Влас. На отиване летяхме с витлов самолет – вероятно някой Ил или Ан на БГА Балкан. За мен беше истинско удоволствие да наблюдавам двигателите през прозорчето. На връщане бяхме с реактивен Ту-134.

Цялото това пътуване е било малко „конспиративно“, тъй като баща ми не е позволявал всички да летят заедно от страх да не загинем при авиокатастрофа. На него сме казали, че ще ползваме влак. Вероятно от тогава е останало у мен това чувство на вълнение при пътуването със самолет. И точно като онова малко момче, което бях тогава, до днес обичам да седя до прозореца и да наблюдавам двигателите, движението на елероните и белите пухкави облаци, които като малък ми наподобяваха къдели памук.

Разбира се – не винаги летенето е било безгрижно за мен. Няма да забравя едно прибиране в България с Луфтханза, когато над София попаднахме на мощна буря. Самолетът постоянно пропадаше рязко и всички се бяхме вкопчили в седалките. След няколко захода и един неуспешен опит за кацане най-накрая се приземихме на столичното летище. Не отвориха двата изхода, а само предния и целият екипаж се беше строил отпред, начело с капитана, за да ни окуражи с усмивка.

От самолетните ми спомени със сигурност ще ми остане приятната гледка от летището в Мюнхен, където при здрачаване се вгледах в група светлинки, които се бяха наредили в извисяваща се крива – бяха самолети, които един след друг в колона захождаха да кацнат на летището.

Николай Чадаров, журналист, ТВ7

Николай Чадаров в Националната библиотека по време на проучвания на архиви за филма „Разкази от войната“

Освен с гражданската авиация имам приятни преживявания и с Военно-въздушните сили. Два пъти съм летял с транспортен хеликоптер. Първият път беше през 1991 или 1992 по време на едно учение на Сливница. Тогава пътувах с баща ми в Ми-17. Спомням си ясно как наблюдавах земята през предното обширно стъкло, когато ме настаниха между двамата пилоти. Няма да забравя и щурмовата атака на една група Ми-24, която гледах по време на учението.

Години по-късно, като репортер, пътувах в един Кугър, в който командирът на базата в Крумово генерал Златко Златев демонстрираше по впечатяващ начин на мен и оператора възможностите на машината. Бил съм и в „съседната“ база – Граф Игнатиево, където най-силно впечатление ми направи дивият тътен при форсирането на двигателите на МиГ-29 при подготовката му преди заход за излитане. Бяхме на около тридесет метра от машината без шумоизолиращи слушалки.

Впечатляват ме старите самолети от времето на Втората световна война. При едно пътуване до Берлин посетих някогашното военно летище в Гато, където можах да видя две от легендите на авиацията – изтребителят Месершмит Bf 109, както и следвоенният транспортен С-54, използван от западните съюзници при „въздушния мост“ след блокирането на достъпа до Берлин от СССР.

Ще завърша с един куриозен „авиоинцидент“. За снимките на сцени от документалния ми филм „Разкази от войната“ бях взел от колекционери умалени макети на бомбардировачите В-17, В-24 и изтребители Bf 109, за да илюстрирам на разгъната карта въздушните битки на българската авиация /2.56 мин. от видеото по-долу/. В един момент от библиотеката зад мен, където бях наредил десетки книги, един тежък том от поредицата енциклопедии за Втората световна война, на чиято корица беше изобразен Хитлер, се стовари върху намиращия се наблизо макет на американска „летяща крепост“ и отчупи един от колесниците.

Страстта към авиацията явно се предава по наследство, защото големият ми син мечтае да стане пилот.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg