До Бразилия за световното по футбол – първият полет със самолет на Мис Джуки

0

Габриела Радославова – Мис Джуки

Първият ми самолетен полет в живота беше до Бразилия по време на световното първенство по футбол. Помня го по-добре от самите мачове дори! Любимият ми мъж ме чакаше там, понеже не можеше да отдели толкова време да не тренира и да пътува до България, за да ме вземе.

Мис ДжукиКачвайки се още от родното летище си знаех, че това ще е едно уникално преживяване. Не само че ще е за първи път, но и на такова дълго разстояние, няма да лъжа – беше ме страх. Не смеех да вдигна капачето на прозореца, за да гледам красивия пейзаж дори – толкова се бях стреснала. Полетът с всеки изминал час сякаш минаваше все по-бавно и се проточваше във времето. Понеже полетът ми беше до другия край на света, трябваше да се прекачвам на друг самолет в Испания.

Когато кацнах там, бях щастлива до несвяст! Мислех, че вече съм пристигнала и няма да трябва да пътувам повече, но като се досетих, че тепърва трябва да прекося целия океан почти ми прилоша.

Бях пред дилема дали просто да се върна или все пак да продължа и като се сетих отново какъв е смисълът на пътуването чи, не си дадох втора мисъл дали да продължа, а бях първа на опашката за Бразилия!

Няма да забравя никога чувството, когато кацнах най-накрая в Бразилия и бях първата, която изтича от самолета и директно се озовах в ръцете на любимия ми мъж. Сгуших се в прегръдките му и пророних една сълза. Не от страх от полета, а от вълнение, че най-накрая съм с него.

Мис ДжукиЛичеше си радостта в очите ми, идеше ми да нацелувам земята, но той не ми даде и този миг спокойствие, а веднага ми взе багажа и потеглихме към хотела. Там ме чакаше горещото бразилско време и хладният басейн, на който релаксирах след половин ден пътуване от България.

Първият ми самолетен полет още ми държи влага и с усмивка се сещам за него. Помня всичко – емоциите, които преживях, стресът, в който се бях вкарала сама, без да имам причина. До ден днешен пътувам с удоволствие със самолет, но все пак внимавам и винаги съм на летището поне 2 часа преди полета, докато се настроя и уверя, че ще се кача на правилния пътнически лайнер. Все още не смея да погледна през прозореца, докато сме във въздуха, но и този страх ще преодолея скоро! Сигурна съм!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg