На всеки човек му е минавала през главата идеята за брак. Вече дори и на хората с различна сексуална ориентация. Дали обаче идеята момичето един ден да се види булка не е просто някаква митична легенда, разказвана от нейната баба или майка?
В XXI-ви век думата „брак“ звучи много нафталиново. Някакъв олдскул привкус на песен, която до преди няколко десетилетия е била евръгрийн, шлагер, та дрънка.
Битката е млади срещу стари. Модерни срещу старомодни.
Факт е, че времената и нравите се менят. Факт е, че обществото като цяло търпи промени. Но бракът е идеята за съюз между двама души, която е оцеляла доста дълго във времето, а ние сме на път да я разбием.
От едната страна имаме брака като свещен съюз между мъж и жена пред Бог. Това е моралният аспект на бракосъчетанието.
Клетва за вярност, съпричастност, себераздаване и, забележете, „докато смъртта Ви раздели“. За след това нищо не се споменава.
Може би твърде много хора в миналото са мечтали животът да свърши, за да нарушат пустата му клетва. Шегата настрана. Във времето, когато модерният човек, белият човек, човекът от развитите общества изповядва единствено религията на успеха и богатството тази величина на брака ми се струва абсолютно оспорима. Как ще задължиш ти някой, яхнал гребена на вълната или имащ намерение да я яхне, да бъде верен и съпричастен към някого? Защо и за какво? На кого му е притрябвало това?
Думата „морал“ е придобила съвсем нови измерения, които не се подчиняват на законите на никакви нравствени сили, освен на силата на парите и на приятното съществуване. „Веднъж се живее!“
Така ще Ви отговорят съвременните хора и никой не може да ги убеди, че е редно, морално или правилно да прекараш живота си с някой друг, още повече пък да го съгласуваш пред някакъв имагинерен Господ. Ти си Господ. Веднъж се живее!
Другото измерение на брака е неговата същност като институция на собственост с всичките права и задължения по силата на брачния договор. Това си е точно така – договор.
Още във време оно са осъзнали, че клетвата пред „оня въображаемия“ не е достатъчна и не само, защото е имало и атеисти. И най-вярващите са знаели, че ако нещо не е уредено с документ и дядо Господ няма да ти помогне. Това е, да го наречем материалната същност на брака. Аз съм за този договор. Човек трябва да поеме някаква отговорност, не само на приказки и обещания.
Като цяло съм и за църковния брак. Като цяло съм за общество с нравствени устои и морална ценностна система.
Бракът и раждането на деца в момента са запазени марки на бедните общества. На изостаналите хора, ненапредначавите.
Парадокс или не, има своите обяснения и този факт.
На западния човек му се живее. Което не значи, че на другите им се умира. На него му се живее по оня, луксозния, забавния начин. Прави му се кариера, не му се остарява. Иска да е успешен, иска да е първи, иска да не се жени, да няма деца и да е годен за секс докато пукне.
Модерният човек отлага, за да се забавлява.
И тук няма една истина, а милиарди гледни точки. Тук противопоставянето е между старото поколение и Ню Дженерейшън. Между западната ценност и човешката. Между логичния ход на нещата и нелогичния. Всяко мнение е достойно да бъде изслушано. Всяко действие е достойно да бъде разбрано.
Във век, в който мъже се женят за мъже, а инцестът и зоофилията са някак приемливи няма по-тъпо и нелогично нещо от това да си старомоден младоженец или булка. Тъпо е, скучно е. Все пак го е правила баба ти. Онази, която на сватбата е облечена като първия човек. Онази, която е вярвала в семейството като градивна клетка на обществото и благодарение на която съществуваш и ти.
Бракът, както казах е отговорност, намерение за отговорност поне и едва ли е нещо толкова лошо и архаично… пък и е само докато смъртта Ви раздели.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
