Днес е ден, в които симпатизирам на албионците. Като изключим неоспоримите достижения в култура, наука, изкуство и цялостния принос към човечеството, Великобритания и по-специално Англия, е клала, колонизирала и издевателства над почти целия свят.

Пази се от английска дипломация,

беше казал някой някога.

И сега тези видни дипломати, тези ювелири на машинациите, тези, които считат себе си за богоизбран народ също толкова, колкото и евреите показаха един голям среден пръст на Европа и нейното уродливо отроче ЕС. Хич, ама хич не го харесвам този съюз. Признавам си! Без да имам аргументи, казвам го просто като усещане, че нещо не е наред, че

единството е само вербален камуфлаж, който крие истинската цел.

И за да не изпадам в неплодородна конспирация, ще попитам Какво всъщност постигна досега ЕС? Резонен въпрос, нали? След Brexit референдума на Острова е време за равносметка. Какво направи ЕС за хората?

Смехотворната утилитарна приложност на изправената краставица? 
Свободният поток на стоки, услуги, хора, а барабар с тях и препасани с експлозиви терористи? 
Безумните творения на комисията, която с всекидневните си сурогати успя да отчая и най-заклетите оптимисти? 
Раздаваните на томбола европари за някоя хомо кауза или счупен нокът на куче? 
Намерението за гей революция, инцест, еднополови бракове и деклариране не ценности, които не струват и пет пари?

Това ли е положението? До там е стигнал съюзът и ще продължава да се развива, ще продължава да ни казва по какъв евростандарт да си бръснем мишниците, с каква хартия да си бършем задника при наличие на хемороиди и с кой точно пръст да включваме дистанционното. Затова голямо евала от мен на Обединеното кралство. Почти съм сигурен, че имат нещо предвид, че пак са се застраховали. Че пак прецаканите няма да са те, но пък

със своя глас, може би бутнаха доминото на ЕС.

Всяка промяна е за добро. Дори да не се разпадне този виц, наречен Европейски съюз, тази унифицирана свинщина трябва да търпи корекция. Брюксел не трябва и не може да бъде първа и последна инстанция, която да нарежда със силата на директиви кой в коя дупка да си бърка.

Европейският съюз се нуждае от промяна или от край.

Мекерето на САЩ е напълнило гащите. Ами, ако във Франция поискат референдум (избори там ги чакат догодина)? Ами в Италия, Швеция? Ами в Испания, Австрия, Германия? Ами другаде? Сега едните, които ще се самообявят за умните, светските, нетесногръдите, гейовете, еволюиралите, ще осъдят Великобритания. Другите, примитивните ще бъдат обиждани, защото искат промяна. Само защото не се чувстват добре като част от нещо, което по принцип не е замислено добре.

Дали пък 26 години по-късно не идва края и на друг съюз или хорската търпимост не е достигнала предела си? Скоро ще се разбере! Но тук няма нищо случайно и суверенът отново не е народът от Острова. Ако Великобритания не искаше да излиза, нямаше и да го направи. Както е казал Чърчил:

„Ако нещо зависеше от изборите, то щяха да ги забранят.“

Брекзит е може би препъни камъкът, кучето, което ще накара кервана ЕС да спре или да го задвижи в друга посока. Едно е ясно – нещата няма как да останат по старому. Не знам дали в ЕС съединението прави силата, но със сигурност насочените задници на запад правят безсилието.

Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!