Изкушавам се да употребя солидна порция цинизъм, докато гледам как в сутрешните блокове на националните телевизии „доказани“ журналисти изненадано кокорят очи и недоумяват, че в българските дискотеки се продават наркотици. Това, вероятно е сценарий, целящ засилване на ефекта от „блестящата“ работа на силовото министерство, вероятно е и признак на слабоумие, но всичко изглежда много неубедително.
Да си купиш наркотици от нощен клуб е като да си купиш хляб от хранителен магазин, протеини от фитнес клуб, зеленчуци от плод и зеленчук или обувки… от магазин за обувки. Наркотиците са част от забавлението на съвремието ни.
Те влизат в менюто, а някъде са дори основното блюдо. Където има пари, много секс и разврат, където има алкохол, там има и наркотици. Те не са свързани единствено и само с чалгаджийниците в Студенсткия град, не са свързани само и със Студентския град, не само със София, дори не само с България, те са част от съвременния LIFESTYLE, начин на живот, фолософия на забавлението, част от индустрия, за която родните скъсани джобове допринасят.
За да онагледим ситуацията, ще се спрем само на меката на социално-поведенческото извращение, а именно българският вариант на Содом и Гомор – софийското студентско градче, китно настанило се в полите на Витоша. Знаете ли, че там, в Студентски град бързите кредити се харчат като топъл хляб. Взимаш в петък вечер бърз кредит от 400 лева с цел „силен“ уикенд, или дори „силна“вечер, после връщаш почти двойно, но с помощта на мама и тате, а и на някой добър приятел след месец-два ще си чист и ще си отново на опашката.
Какво правиш с тези 400 лева в същата петък вечер, обаче?
Това е неписано правило – резервираш маса, най-добре в някоя от топ чалготеките, а резервацията включва цял литър шотландски или ирландски fake концентрат (често в бутилка без дозатор), 5-6 енергийни напитки за разкош и шепа гранясали фъстъци. Всичко това на цената от около стотина лева. За да допълниш потребителската кошницата така че да се „изкефиш“ на max се оглеждаш за добре познатите нарколица в района и си заявяваш, че искаш един кантар снежанка (разбирай един грам кокаин). Броиш още 120-130 лева и получаваш нискокачествен кокаин, комбиниран с амфетамини, пудра захар, прах за пране и какво ли още не, но за теб няма значение, след като се чувстваш „баровец“ и истински супермен. Тази вечер ти си Иво Андонов и бърз кредит ти позволява да се реализираш като такъв, макар и наужким, макар и за една нощ. С останалите стотачка и нещо ще се налага да черпиш перхидролените провинциални коси, които ще гравитират около масата ти и които ще разчиташ да чукаш. А ако все пак не успееш, след месец и нещо ти отново ще си тук, готов да си пробваш късмета като не се лишаваш от нищо от петъчното звездно меню, особено от наркотика на богатите. Това е асоциацията не само на добро прекарване, това е асоциацията на смисъл на живот, на еволюция, на стремеж на развитие, които да ти позволят да имаш всичко това.
Друсането като начин на живот, като смисъл на съществуване!
Във времена, в които хероинът е изгубил лидерската си позиция по консумация, синтетичната дрога държи първенството. Сливен, освен градът на 5-те сутеньора е известен и като градът на „пикото“, ако не знаете какво е, значи сте над 50 години. Амфетамини, екстъзи, и всякаква синтетика може да набавите във всеки столичен клуб, във всяка кръчма на Студентския град, до всяко училище или университет и то на много достъпна цена, един грам на цената на дневните джобни на двама души.
За марихуаната няма како да се говори, живеем с убежението, че това не е наркотик, по-благоприятно е от цигарите и изобщо, че е нещо полезно, за което все повече хора узряват.
Дрога можеш да си набавиш отвсякъде, нискокачествена, но широкодостъпна. В България има прекалено много дрога, прекалено много секс и прекалено много POPFOLK LIFESTYLE. Нищо не трябва да Ви изненадва, особено след като повечето от нас и Вас са клиенти. Ако не вярвате, просто излезте навън или попитайте децата си!
И още от горещите позиции на Никита Стоянович:
Продаваме си сливите, ама са за смет
Бойко, папите и трикракото столче
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
