Културата е свързана с духовното извисяване на един народ, както и с неговото отношение към околната среда, включително природата, животните, останалите хора. Смята се, че колкото по-цивилизована е една група, толкова по-отговорно е нейното поведение към другите.
Дали обаче е така в действителност?
Или има хора на тази земя, които зад паравана на псевдо културата и цивилизацията прикриват нечестни сделки и желанието си за забогатяване. Колкото повече напредваме технически, толкова повече замърсяваме природата – няма нито едно производство, при което да не се изхвърлят отровни вещества в почвата, въздуха, реките… И повечето компании не са склонни да си признаят грешките при производствени аварии. Други пък са на мнение, че по-евтино е да платят глобите, отколкото да спрат производствения цикъл, макар и за няколко часа.
А и кой от нас е навит да захвърли мобилния си телефон, да се откаже от автомобила или дезодоранта си. И не на последно място – небето над глобалния свят е разкъсвано от прелитащи самолети, чието гориво оставя бяла следа дълго след отминаването им. Няма нищо чудно в това – пътуването с коне и камили отдавна не е на мода в Културния свят. В него всяка минута е ценна, а общуването става с помощта на компютрите и технологиите.
На идеята за скъсване с цивилизацията и връщане назад към природата все още се гледа като на някаква странност или далечен блян. Някак си романтично звучат разказите за
диви племена, които живеят в хармония с околния свят.
Като например Дукха – общо около 400 души, които живеят в невероятен синхрон с природата и животните в Северна Монголия. Те са опитомили елените и скалните орли и са ги превърнали в свои приятели. Дукха предават своята култура от поколение на поколение. А най-важното изискване е да уважават природата, защото само така могат да съхранят себе си и близките. Цивилизацията обаче е оставила следите си и тук.
За да преживяват, членовете на племето Дукха посрещат туристи. Пришълците им плащат за представления, демонстрации на занаятчийски дейности, както и за яздене на елени. Има изискване туристите по никакъв начин да не вредят на дивите животни и на природата.
В племето Химба в Намибия смятат, че правилното отношение към природата се формира у детето още преди неговото зачеване. Този процес започва, когато в главата на майката се оформи осъзната мисъл за бъдещото дете.
Реши ли една от жените, че иска да ражда, го обявява на племето. С останалите жени отиват при едно специално дърво, сяда под сянката му и започва да се вслушва. Докато чуе „песента на детето“. Тогава отива при мъжа си и двамата пеят, докато зачеват бебето. По този начин те го канят в живота си. Това е песента, която го съпровожда през целия му живот. Тя се пее в негова чест, когато направи нещо добро. Пак чрез нея го „порицават“, когато сбърка. В племето смятат, че
не наказанието ни кара да осъзнаем грешката, а обичта, която получаваме от другите.
Затова и издигат в култ обичта към всяко живо същество.
Това напомня ли Ви „Аватар“ – приказката, в която чистите сърца и чистата любов успяват да запазят девствената природа. Изправяйки се срещу цивилизацията! Срещу онези, които смятат, че културният човек трябва да живее сред бетон и машини, разполагайки с пари и власт!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
